Реколта има, препитание - не: Българското овощарство пред системен колапс

Парадоксална и критична е ситуацията в българското овощарство през настоящата стопанска година. Въпреки че климатичните условия и пролетните дъждове осигуриха изобилна и качествена реколта от кайсии, сливи и праскови, производителите в Североизточна България са изправени пред фалит. Пред Радио Варна заместник-председателят на Добруджанския овощарски съюз Димитричка Търпанова каза, че над 40% от продукцията от кайсии остава необрана и гние по нивите. По думите ѝ държавната поливна инфраструктура е в руини, а нерегулираният внос от трети страни допълва мрачната картина за бъдещето на отрасъла.

Според нея въпреки че пролетните дъждове са увеличили нуждите от растителна защита, като цяло реколтата в овощните градини е била добра. Големият проблем обаче идва от честите градушки. В Североизточна България напълно липсват държавни ракетни станции за противоградова защита. Земеделците разчитат на локални съоръжения (с ацетилен), закупени от отделни производители, а самолетният способ показва незадоволителни резултати. В резултат на това насажденията от кайсии, сливи и праскови претърпяха сериозни поражения.

Още по-дълбок и дългогодишен е проблемът с хидромелиоративната инфраструктура, допълва производителят. Североизточна България и районът на Добруджа страдат от липса на работещи напоителни системи. Тъй като подземните води са на голяма дълбочина (400–500 метра), изграждането на частни сондажи е икономически неизгодно, поясни Димитричка Търпанова.

Големият парадокс е, допълва Търпанова, че България граничи с река Дунав, но не може да използва водите ѝ за напояване. За разлика от нас, съседна Румъния масирано възстановява помпените си станции и полива огромни площи (включително зърнено-житни култури и зеленчуци в района на Констанца). У нас старите тръбопроводи са безвъзвратно загубени и унищожени, а държавни планове за възстановяване на помпените станции край Дунав липсват.

Към климатичните и инфраструктурни удари се прибавя и пазарният натиск, разказва земеделският производител. Традиционният пазар за българските кайсии в Румъния е загубен - гръцки търговци са изградили мощен логистичен център с хладилни тирове директно на борсата в Букурещ. В същото време фабриките за преработка у нас са свили изкупуването неколкократно. Вносът от страни извън ЕС (Турция, Северна Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, както и страни от Меркосур) залива пазара с евтина, замразена или преработена продукция. Вносните стоки се произвеждат при значително по-ниски фитосанитарни изисквания и разходи за препарати, докато българските производители спазват строги европейски регулации, които оскъпяват себестойността им.

Как така продукция от Гърция прекосява цяла България, отива в Румъния и пак излиза по-рентабилна, а нашите търговци се оправдават, че транспортът на 50 км от нивата до града оскъпява стоката със 100%?

Димитричка Търпанова: Ще ви отговоря съвсем логично. Един тир от 20 тона от Солун до Букурещ е по-евтин, отколкото 5–6 микробуса, които обикалят из България. Но по-важното е друго: преработвателните предприятия у нас купуват от Гърция плодове с платен транспорт до фабриката, а от нас искат ние да им я закараме за наша сметка! При цена от 37 евроцента за кг праскови в Сливен, транспортът от Добруджа ми е 6–7 цента. Кажете ми, на тази цена как да платя за беритба, резитба, ръчно прореждане и химически обработки? Това просто убива българските производители.

По пазарите у нас обаче цените остават високи. Къде отива тази разлика?

Димитричка Търпанова: Имаме законодателен проблем от години. Прекупвачи се регистрират като земеделски производители и продават без касови апарати вносна стока като "собствена продукция". Купува се турски или гръцки домат за 1 евро, сменя му се етикетът и се продава за 5 евро като български. Разликата влиза в нечий джоб. Сливата от Молдова например ни смачка, защото там нямат европейските ограничения за препарати. Ако техен производител прави 2 пръскания, ние за същия ефект трябва да направим 5 със скъпи и разрешени в ЕС препарати.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не извършва ли необходимия граничен контрол?

Димитричка Търпанова: На северната ни граница в Силистра или Кардам има по двама служители на цялата област! Стоката влиза в Румъния от Молдова или Украйна, оттам стъпва на европейска територия и влиза у нас абсолютно безконтролно - няма кой да вземе проби, няма кой да направи анализ. Северната ни граница е като разграден двор.

Браншът предупреждава, че без ясна държавна политика овощарството в Североизточна България е осъдено на изчезване. Земеделците настояват за

Декриминализиране и спиране на препакетирането и фалшифицирането на произхода на стоките.

Засилване на фитосанитарния контрол и спиране на нерегулирания внос от трети страни.

Целеви национален план за възстановяване на напоителните системи край Дунав.

В противен случай българските градини ще продължат да се изкореняват, а на трапезата на българския потребител ще присъстват единствено вносни плодове със съмнително качество и висока цена.