Josefine Opsahl: Трябва да витализираме основните си човешки ценности

Йозефине Опсал е датски челист и композитор, чието изкуство живее в зоната между класическата музика, съвременните технологии и модерния звук. Тя гостува на 13тото издание на RADAR със солова програма (чело, лупър, електроника), звукът й е едновременно интимен и модерен. Ден след концерта й в двора на Археологическия музей във Варна с нея разговаря Дани Белчева.

Благодаря Ви за прекрасния концерт и силните послания, които споделихте. Казахте, че главната ни задача като хора е да се грижим за планетата и за обществата си. Мислите ли, че жените са по-силни в споделянето на подобни послания?

Мисля, че жените носят други истории и друг начин на себеизразяване от това, което виждаме в историята на музиката. Дълги години жените не са имали възможност да бъдат важна част от тази платформа, където можеш да бъдеш композитор. Днес определено
виждаме нови начини на свързване, които идват от жените-артисти, и това е много хубаво. То допълва един образ, който дълго време е бил незавършен.

Мислите ли, че живеем във времена, в които жените имат повече смелост, особено що се отнася до изкуството?

Абсолютно. Имаме възможност да говорим. Мисля, че Земята и обществата ни са жадни за тази друга част от наратива, и е много красиво да видиш как толкова женски качества имат възможност да изгреят. Определено имаме нужда от това.

Как гледате на соловите концерти? Предпочитате ли ги?

Освен соловите си проекти, пиша и композирам музика, и там изживявам потребността си от колабориране. Писала съм опери, музика за балет, оркестрови произведения - обичам това поле, където сме толкова близо един до друг. Правим изкуство заради свързването, заради любопитството към света. Колкото повече въпроси си задаваме и обсъждаме, толкова по-добре. Изкуството винаги е свързано с нови връзки и с диалог, както с други хора, така и със самите нас. В соловите си проекти имам възможността да се потопя много дълбоко в музикалния си свят, в ценностите си, да поставям въпроси към себе си и към света и да вървя през този процес. Когато съм сама на сцената, публиката става съ-творец. Създавам диалог, който е точно толкова значим, колкото и диалогът с други артисти в група или оркестър. Затова обичам еднакво и двете - композирането за големи състави и соловите концерти. Те се хранят едно от друго.

Имам нужда от уединено пространство, за да се потопя в себе си и да преживявам света. А той се променя толкова бързо, просмукан е от дигиталното. Мисля, че трябва да отделяме време за себе си, да медитираме, за да витализираме основните си човешки ценности и да можем да се обърнем към света и да споделяме какво е да си човек. Да се свържем човек с човека, а не да съществуваме само дигитално. Трябва да се грижим за това - да се грижим един за друг.

Прекрасно звучи. Това, което чух и видях снощи, приличаше на вълни в океан - много силна женска енергия. Що се отнася до композирането: мислите ли, че когато композирате, чувате нещо, което вече съществува някъде там и е само за вас?

Има различни пътища към създаването на музика. Понякога трябва да си много търпелив, за да дойде нещо. Понякога направо те удря и ти трябва да си проводник. Определено мисля, че музиката е там някъде. Най-величественият момент е когато чувствам, че се свързвам с някакво течение, резонанси и честоти, които съществуват, и аз трябва да ги превърна в конкретна музика. Това е голямо вдъхновение.

Мисля, че всички приемаме някакви лъчи и резонанси от космоса, просто някои от нас са тренирани да ги превръщат в музика. Други ги превръщат в математика, физика или друго. Моят талант е да ги превръщам в музика. Когато съм соло, улавям енергията, която е точно там в момента - понякога тя идва от публиката и храни изпълнението. Когато пиша партитури за оркестър, процесът е друг - стоя вкъщи дълго време и се опитвам да остана в онзи медитативен поток, за да мина през вибрациите. За да може после хората да ги интерпретират. Така музиката заживява.

Как почувствахте България и публиката във Варна? За първи път сте тук, нали?

Да, за първи път съм в България и много ми харесва. Хората са отворени и топли. А когато говорим за честоти - според реакциите след концерта изглежда, че музиката ми е събудила дълбоки емоции. Благодарна съм за тази отвореност и мисля, че идва от българското мислене. Българите са сърдечни и отворени към сурови, дълбоки, космически и красиви емоции. Това е ценен дар в днешния свят. В западния свят живеем все по-дигитално и сме отчуждени един от друг. Изчезваме в телефоните и социалните мрежи, а това е нездравословно място за живот. Мисля, че е голямо предизвикателство да се намери баланс между дигиталното и аналоговото, да се намира връзката с хората и с природата. А тук изглежда, че хората не са забравили тази дълбока човечност, желанието и любовта към срещите. Както на РАДАР снощи, имаше го чувството на заедност, желанието да изпитваш дълбоки емоции, да седиш заедно с другите. Това е много ценно. Радвам се, че съм тук и че срещам хората тук.

Радвам се. Това, за което говорите, мисля, че се дължи и на факта, че Варна не е голям град. Тук я има енергията на по-малкото място - можем да бъдем по-близо един до друг и до артистите. Фестивалите не са огромни.

Да, усеща се страст към различен вид музика като тази, която нося. Пазите радара си отворен. Намигвам към организаторите Димитър, Светлозара и целия екип. Като публика чувствате любовта, с която те подготвят фестивалната програма. Мястото е страхотно,
гостоприемно и отворено като сфера, която въздейства върху публиката заедно с изпълненията на артистите. Поздравления за целия екип. Радвам се, че бях част от това.

Чуйте звуковия файл:

RADAR Festival Beyond Music 2026