Монети с история: Как едно хоби се превръща в страст и бизнес

Казвам се Христо Александров, от Варна съм и се занимавам с нумизматика. Преди вече седем години започнах на шега – с една монета, която купих онлайн. Хареса ми, защото видях, че съм я купил изгодно, и реших, че инвестицията е добра.

Покрай инвестицията обаче се запали и интересът ми към историята, който имам още от малък. Започнах да уча различни факти, свързани с монетите, и всъщност така научих много интересни неща. Постепенно реших, че това е нещо, с което искам да се занимавам като хоби. След това хобито постепенно се превърна и в малък бизнес, случайно както се случва с много неща в живота.

Разкажи ни за колекцията си. Виждам, че имате огромна колекция от монети и банкноти – само български. Кои са най-интересните и най-ценните експонати и каква е историята зад тях?

Най-интересното нещо, което имаме в момента на масата, е една монета от 1 лев от 1916 година. Зад нея стоят много митове и легенди. Някои казват, че това левче никога не е съществувало, други твърдят, че всички екземпляри са ментета. Моето вярване обаче е, че това левче съществува и че е напълно реална монета.

Историята, която аз знам и в която вярвам, е следната: по време на Балканската война България воюва с почти всички държави на Балканите. След като губим войната, трябва да изплатим репарации в сребро. Тогава е пусната тази емисия от 1916 година, след което монетите са изтеглени и претопени, за да бъде използвано среброто за изплащане на репарациите.

Интересното е, че явно някои хора са запазили такива монети в джобовете си и те са достигнали до наши дни. Доколкото знам, по статистически данни има около 30–40 запазени броя, които могат да се намерят.

Аз като нумизмат в момента не знам да се продава нито един такъв екземпляр, освен моя. Дали е така или не – не мога да твърдя със сигурност.

Имаме много голяма колекция от монети и банкноти, но се занимаваме само с български. Правим го точно заради това – да покажем историята, която стои зад тях. Най-вече се опитваме да привлечем младите хора, за да могат не само да научат нещо, но и да разберат каква може да бъде инвестицията в тези предмети.

Защото има и още една много интересна гледна точка – освен инвестиция и история, това е нещо, с което можеш да се занимаваш физически. Можеш да го пипнеш и да го хванеш. Не е нещо онлайн, което в момента е модерно, а е нещо реално, което остава.

Тъй като реших да запаля по-млади хора по нумизматиката, направих и една книжка, която се казва „Наръчник на монетосъбирането“. Тя е предназначена точно за новобранци. Вътре е описано всичко – ако започнеш днес, кои са основните принципи на нумизматиката, които трябва да знаеш, за да можеш да продължиш да учиш и да се развиваш.

В момента се опитвам да направя контакти с няколко училища, за да мога напълно безплатно да занеса цялата си колекция и книжката. Искам да покажем на децата какви са били българските пари и каква история стои зад тях. Най-малкото е, че тези пари вече ги няма и така или иначе ще влязат в историческите книги. Затова искаме да продължим напред по този начин.

Разкажи ми с няколко думи и за Конституцията, която ми показа. Тя също е много интересен експонат.

Моят колега Валентин Недев, създаде един много сериозен проект. Това е факсимиле на княжеската Търновска конституция.

Това е документ, от който оригиналът съществува само в музея и в архива. Нашето издание е абсолютно точно копие. Кожата е същата, буквите са същите, материалът е същият. Позлатено е с 24-каратово злато.

Абсолютно всичко е направено по оригинала и към момента са издадени само 250 броя – това ще бъде и целият тираж.

Създаването му отнема около година и половина труд. Работи се с печатници и специалисти, използван е топъл печат, а кожата е избирана измежду около 30–40 вида, преди да бъде намерена правилната.

Същото е и със златото – трябваше да бъде намерено точно 24-каратово злато, с което да бъде направена позлатата. Това е изключително трудно нещо за пресъздаване, но според мен е проект, който дори е по-добър от това, което в момента съществува като реплика в музеите. Абсолютно музейно ниво на изпълнение.

Скъпо хоби ли е нумизматиката?

Скъпо хоби може да бъде, но зависи.

Мога да дам пример от днес, тъй като тук минават доста хора. Дойде едно дете и каза, че му е интересно, но не може да си позволи да харчи много. В нумизматиката всичко, освен историята, е и качество. Колкото по-добро е качеството на една монета, толкова по-скъпа е тя.

Една и съща монета от една и съща година може да струва 5 евро, а може да струва и 50 евро, в зависимост от състоянието.

Детето ни обясни какво търси и намерихме по-бюджетни монети, тоест с по-ниско качество. За около 40 евро си купи приблизително 20–25 монети, които ще му запълнят първоначалната колекция.

Той беше на около 15 години. Докато стигне нашите години, ако ги сменя и постепенно подобрява колекцията си, вече ще има доста прилична колекция.

Общо взето, това правим и ние – купуваме монети, за да ги имаме, а когато намерим по-добър екземпляр, купуваме него и продаваме стария на някой по-нов нумизмат. Така нещата се завъртат.

Предполагам, че като колекционер все пак ти е скъп всеки експонат, който трудно си намерил и с който трудно си се сдобил. Лесно ли е да се разделиш с него след това?

Не, не е лесно.

Има много монети, които реално не ми трябват. Имам много по-добри екземпляри от тях, но просто не ми се дават. Това е точно така.

Имам вкъщи много монети с много високо качество. Повечето от тях помня откъде съм ги взел и кога съм ги взел. Макар че имам страшно много монети, ги помня и просто не ми се дават някои от тях.

Но идва момент, в който стават прекалено много и трябва да се разделиш с нещо, за да можеш да купиш нещо ново. В крайна сметка трябва да можеш да продължиш развитието си по някакъв начин.

Спомена, че си издал книга за начинаещи. Какъв съвет би дал на някой, който тепърва започва? Какво е нещото, което ти самият би искал да знаеш още в началото?

В началото беше трудно да решиш какво всъщност искаш да колекционираш. Трябва да започнеш оттам.

Аз съм се концентрирал основно върху българските неща. Но има хора, които например колекционират монети, свързани само с футбол, или монети, свързани само с птици.

Тоест едно от нещата, които трябва да направиш, за да имаш колекция и да можеш да я следиш и да виждаш развитието си, е да намериш категорията, в която искаш да се развиваш.

Преди да започна да събирам само български монети, събирах банкноти от цял свят. Това е адски трудоемко нещо. Няма как да ги събереш всичките. Затова реших тези, които не ми трябват, да ги продам и да оставя само българските.

Продължих да се развивам в тази посока. Същото беше и с монетите.

Сега, например, имам доста категории, които колекционирам. Една от категориите при банкнотите е единицата – 1 лев, 1 долар, 1 рупия и така нататък.

Това е малка ниша, в която знаеш какво търсиш, а не просто да отидеш някъде, да хвърляш пари и да купуваш някакви неща. Според мен това е един от най-важните съвети за всеки, който тепърва започва – да си избере конкретна посока и да знае какво точно търси.