Лесна работа: Икигай

В предишното издание на рубриката "Лесна работа" ви занимах с вълнуващото търсене на икигай.

Започнахме с онова, което обичате най-много, коментирахме въпроса: „В какво сте наистина добри?“ и стигнахме до трета стъпка: от какво точно се нуждае светът. Все пак добре е вашите таланти да са адекватни на актуалната ситуация. Иначе акциите ви падат и икигаят все повече се отдалечава.

На това място мнозина си представят един-единствен отговор: „Човечеството се нуждае от спасяване и аз съм този, който е призван да го стори“. Моля, не се увличайте!

Ако всички се втурнем да спасяваме човечеството, представяте ли си какъв хаос ще настане? Специално тази мисия е твърде деликатна и е добре към нея да се подхожда информирано, структурирано, ясно и детайлно. Така че въздържайте се от мегаломански подход с елементи на спонтанност. Понякога е достатъчно да не разпространявате клюки, да не интригантствате, да се държите учтиво и позитивно с хората и да имате правилен усет за момента, в който просто да замълчите и да изслушате другия. Лично аз намирам изброеното за добър принос към цивилизацията.

Популярният модел на икигай включва пресечната точка между това, което обичаш; това, в което си добър; това, от което светът има нужда и това, за което можеш да получиш възнаграждение.

Стигаме до четвърта стъпка, а именно – за какво могат да ти платят. Не е задължително всички четири да съвпадат напълно, но балансът между тях е важен. И тъй като живеем в материален свят, възнаграждението не бива да се подценява. Нищо, че се катерим по високите и стръмни стъпала на духовното израстване.

Това е моментът, в който мечтите се сблъскват с финансовите отчети... Приходи, разходи, парични потоци, баланс... Подобни неща...

Да се изразим така: всички обичаме нощем да се взираме в красивото небе и да броим звездите, но малцина получават възнаграждение за тази си страст. Останалите обикновено завършват звездната мисия с тиха въздишка и дълго и прецизно ровене в хладилника за пилето с ориз или за парчето пица, останало от вечеря.

Още една истина: ако очаквате великото прозрение, ще ви разочаровам. То най-често не идва в два след полунощ, не е придружено от тържествено отваряне на небето и не се чува ангелски хор, подкрепен от любимия ви оркестър, който с лек и приятен джаз да възвести съдбовния момент. Не. Обикновено става така: в неделя сутрин ядем палачинки, смеем се и градим планове за деня. И тогава изведнъж ни осенява икигай, потупва ни по рамото, а ние му кимваме с усмивка и отвръщаме: "Ами, да! Как не бях забелязала? Всъщност животът е прекрасен!". Тогава икигай облекчено въздъхва и ни подава сладкото от ягоди – да намажем поредната палачинка.

И да, броят се малките радости, защото смисълът много често живее в дребните неща. В първото кафе. В свежото ухание на града след летен дъжд. В среднощния хор на птиците. В хубава книга и в това да я споделиш с приятел. Да включиш новия си лаптоп и веднага да се ориентираш в картинката, което си е направо епично преживяване.

С други думи: ако сутрин ставате с усмивка, защото планирате какво да правите; знаете, че от вас има полза; животът ви е смислен и ви предстоят куп неща, на които да се радвате от цялото си сърце, не губете време в търсене на икигай. Понякога търсим неща, които отдавна сме открили. Просто не сме забелязали навреме и не сме го оценили.