Съдбата на един шеф готвач: Никога не вечеря, опитва оттук-оттам

Шеф готвачите винаги работят под голямо напрежение. На ден прекарват в кухнята най-малко 8 часа. Работният ден се проточва и до 12-14 часа понякога. Това каза шеф Георги Георгиев - специалист с над 15-годишен опит, който се пошегува, че не им остава време да седнат на масата като всички останали хора.

Постоянно опитваме оттук - оттам. Никога не вечеряме или обядваме както обикновените хора, признава Георгиев.

По повод професионалния празник той припомни, че професията е изпълнена с трудности и психическо натоварване, но това го е научило на дисциплина и отговорност.

Първото нещо, което е приготвил сам, е тирамису. Научил се е на занаят по стандартния начин - с крадене. 

Методът на учене е простичък - няколко дни гледаш и тогава почваш да пипаш, казва с усмивка той.

Според него най-голямото предизвикателство за един готвач е да се осмели да рискува и да експериментира.

За да постига успехи в професията и да издържа на сериозното напрежение в кухнята, един кулинарен специалист трябва да има на първо място добри учители, от които да черпи идеи, както и да получава достатъчно подкрепа и признание за това, което прави.

Викането не е част от моят характер, споделя още Георгиев. Според него повечето шеф готвачи обичат много да крещят, за да всяват страх у персонала – но това не е правилният подход, защото ефектът е моментен.

За развитието на един млад готвач във Варна се откриват много места на високо ниво, но интересът на младите към тази професия спада, отбелязва Георгиев. Според него много хора откриват страстта си към кулинарията покрай състезанията, но като влязат в истинската кухня, бързо се отказват. Човек търси нещо на по-високо ниво, но малко хора го предлагат, споделя готвачът.

За финал шеф Георги Георгиев пожелава на колегите си да бъдат по-смели, да експериментират и да обичат това, което правят.

Той сподели и любима рецепта:

Грилованата сиврия, пълнена с мус от три сирена, е съвременен прочит на лятна рецепта от бабината кухня. Ястието се приготвя със сиврия (пипер), пълнена с фин мус от овче сирене, краве сирене и крема сирене. След като се напълни, чушката се изпича върху дървени въглища, барбекю, скара или оребрен тиган, за да придобие лек опушен аромат, а сирената да се разтопят и да се обединят в кремообразна плънка.

Поднася се върху кадифена доматена емулсия, приготвена от добре узрели домати, чесън, девисил, сух хляб, ябълков оцет и зехтин. Чинията се допълва с хрупкава брускета, гарнирана с мус от трите сирена и цветни чери домати, а финалният акцент са няколко капки билково олио за свежест и завършен вкус.