Аспарухов мост - 25 години държавно и политическо безхаберие

През последния четвърт век на половинвековното съоръжение, варненци помнят или не помнят десетки работни групи, комисии, меморандуми и проекто-концепции, които са умували и обещавали, как Аспаруховият мост ще бъде реновиран. Трудно би се сортирал официален архив на всяка политическа декларация, местна комисия и предизборна програма във Варна, която е обещала ремонт, рехабилитация или частично обновяване на това съоръжение.

През последните 25 години Аспаруховият мост е сред най-често „ремонтираните“ и „обследваните“ обекти на хартия. За последния четвърт век Аспаруховият мост (построен през далечната 1976 г.) се превърна в един от най-ярките символи на епизодични обещания, прехвърляне на топката между Община Варна и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), МРРБ и неколкократно рестартирани работни групи.

Последният основен ремонт се случи в периода 1996-1999 година. Тогава беше извършено генерално обследване, антикорозионна защита и подмяна/саниране на лагерните системи на моста. Бяха подменени главните дилатационни фуги, които поемат разширяването и свиването на металната и бетонната конструкция. Направена беше рехабилитация и частично саниране по тротоарните конзоли и повърхностния слой на бетоновите елементи. Изцяло беше премахнат старият асфалт, беше положена изцяло нова хидроизолационна система и нова асфалтова настилка по двете платна (поетапно затваряни за по 16 месеца).

За периода от цели 16 години (1999 – 2015 г.) по Аспаруховия мост не е извършван нито един основен или планиран структурен ремонт. Този период се описва от пътно-строителните инженери във Варна като „абсолютна поддръжка на парче“. Държавата и АПИ пренебрегваха съоръжението, а извършваните дейности бяха единствено реактивни — т.е. отстраняване на щети след аварии или козметични кърпежи. Асфалтиране на дупки и аварии по фугите. В годините на безметежно безвремие, обилното ръсене на сол и луга, които проникваха през фугите и хидроизолацията причиниха „обелване на бетона“ и корозиране на показалата се арматура. Това наложи, през през 2015-2016 г. МРРБ да обяви мащабен поетапен ремонт на стойност 35 млн. лв. 

Премиерът Бойко Борисов и регионалният министър тогава, Лиляна Павлова, обявиха, че за цялостен основен ремонт на съоръжението (което се състои от 11 отделни съоръжения/естакади) в държавния бюджет ще бъдат заложени 35 милиона лева. 

Реалността (2016 г.): Вместо цялостен ремонт, през пролетта на 2016 г. правителството първоначално отпусна 5 млн. лв. Впоследствие бе извършено оскъпяване с още 2 млн. лв. (от бюджета на АПИ и МРРБ), с което първата фаза приключи на стойност около 7 млн. лв..Ремонтът продължи около два месеца (април – юни 2016 г.) и обхвана съоръжения 1, 3 и 5 от естакадната част на моста. Ако това не говори нещо на варненци - става дума за мостовото съоръжение над жп линиите, до камерите. Толкова. Основната и най-сложна централна стоманена конструкция на моста така и не бе ремонтирана.

Направени бяха няколко обследвания на бетона и корозията (вкл. с електрорезистивни томографи). Заключението на експертите винаги бе едно и също: носещата конструкция е стабилна, но има сериозна корозия на армировката и нужда от спешен ремонт.

Всеки сменен министър на регионалното развитие декларираше „приоритетност“ на обекта, без да се премине даже към реално проектиране. Единадесет министри на регионалното развитие и благоустройството обещаваха и отчитаха пред медиите срокове, без да са отпуснати средства нито за проекти, нито за ремонти. Говоренето от пусто в празно продължи 10 години. 

(За да не сме голословни, ето как горе-долу протича един такъв медиен кьорфишек с обещания, които не струват нищо и се забравят за по-малко от седмица - https://varna.bg/bg/news/7989 

 През 2024 г. ще бъде проектирането, а през 2025 г. - изпълнението на основния ремонт на моста, стана ясно от срещата днес при областния управител на министъра на регионалното развитие Андрей Цеков с кметовете от региона. Предстои съвместна среща с АПИ за сключване на споразумението на Община Варна за основния ремонт на Аспаруховия мост и осигуряването на средствата. Това каза днес кметът на Община Варна Благомир Коцев по време на срещата с министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков в Областна администрация – Варна. Стартирането на дейностите по основния ремонт на Аспаруховият мост във Варна е една от двете най-значими задачи, които са планирани за изпълнение през настоящата 2024 година, заяви министър Цеков на брифинг, след срещата, в който участие взеха и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Ясен Йорданов, както и изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД инж. Лозко Лозев. При областния управител проф. Андрияна Андреева заедно с народни представители от региона се обсъдиха предстоящото проектиране, ремонтът и укрепването на моста. Финансирането е по линия на АПИ, но в проекта се залагат и дейностите, които са задължение на общината – парапети, тротоари, спирки на градския транспорт, велоалея, осветление и др.)

Нехайството и безхаберието на държава и институции, с които това съоръжение не се поддържа, отговаря на дефиниции. които по принцип би следвало да предизвикат интереса на ДАНС. Най-малко, защото Аспарухов мост попада в обхвата на обектите с ключово значение за националната сигурност. Мостът е единствената директна сухопътна връзка между северната и южната част на Варна, както и жизненоважен сектор от първокласния международен път I-9 (Е87), свързващ румънската и турската граница. При евентуално негово компрометиране настъпва критично затруднение за стопанския транспорт, отбраната и доставките.

Най-комичното в цялата ситуация е, че съоръжението е под наблюдение от МВР и секторните служби. При извънредно положение или военен конфликт преминава под специален режим на военна/полицейска охрана.

Може да се посмеем още на факта, че в Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г., за такива съоражения като Аспарухов мост, се определят  периметър на сигурност и мерки за физическа и техническа защита (видеонаблюдение, сензори, патрулиране). Говорим за такова „наблюдение“, при което кабелите на осветлението бяха откраднати неколкократно.

През 2013-а крадци влязоха в техническите шахти и изрязаха над 1300 метра захранващ кабел за осветлението. Над 50 000 лева преки щети и сериозно застрашаване на безопасността на движението нощно време.  Тогава от Община Варна за първи път признаха, че достъпът до сервизните тунели под моста не е бил достатъчно защитен и камерите за трафика не са засекли абсолютно нищо под съоръжението. Защото е и практически невъзможно. 

Две години по късно, отново бяха задигнатинад 400 метра меден кабел, подхранващ осветлението в посока кв. „Аспарухово“. Крадците бяха използвали специализирани инструменти, за да разбият капаците на шахтите под естакадите и бяха действали необезпокоявано часове наред.

През есента на 2019-а, при подготовка и проверка на новите системи за осветление бе установено, че са задигнати стотици метри проводници и са нанесени щети по таблата за управление. От Община Варна тогава, за пореден път обещават, че ще поставят допълнителни решетки, заварени капаци и сензори по шахтите.

Ето каква е картината на тези сервизни помещения към днешна дата:

Достъп до моста има всеки, който е пожелал. Основните колони са с избити капаци, а вътрешността им се ползва за тоалетна. Освен медни кабели, през годините са се извършвали кражби на заземителните елементи, които предпазват металната конструкция от мълнии. Жертва на вандали и крадци стават кабелни трасета на телекоми. Крадците често ги бъркат с медни кабели, режат ги и ги изоставят, прекъсвайки комуникациите на целия квартал.

След всяка голяма кражба на кабели (2013, 2015, 2019 г.) от АПИ и Община Варна декларираха следните стъпки:

1. Заваряване на решетките и шахтите: Обещаваше се металните врати и капаци към сервизните помещения и устоите да бъдат изцяло заварени или обезопасени със специални секретни патрони. Както се вижда на снимката с решетката, те масово или са разбивани с лостове, или просто са оставяни отворени/откраднати за валцуване на старо желязо.
2. Видеоалармени системи за пробив: Твърдеше се, че при отваряне на врата или шахта ще се задейства сигнален датчик към частна охранителна фирма или МВР. На практика такива сензори или никога не са монтирани навсякъде, или отдавна са вандализирани и беззахранващи.
3. Охрана на периметъра: На хартия подмостовото пространство трябва да се обикаля от патрули. Реалността на терен — обрасли с храсти пътеки, изоставени конструкции и свободен достъп за всеки с спрей, резачка или чук.

И ако някой не е пожелал да направи нещо, няма какво и как да го спре. Въображаемото видеонаблюдение, сензори и патрулиране, които съществуват само на книга и в чиновническото безгрижие на факторите в поне две три силови ведомства и три четири министерства, определено не са възпиращ фактор.

За съжаление, коментирания ремонт от 2027-ма, това говорене, запазва стилистиката „на трябва“ - трябва да има проект, трябва да има видеонаблюдение, трябва да съгласуваме транспортните алтернативи, трябва да видим какво ще е финансирането. Трябва, трябва- произнесено от хора които са на длъжности които пак ТРЯБВА, да вземат решения, а не да говорят по начин по който обикновено се разтягат локуми, все едно са в социална мрежа.

Без конкретика, ще имаме това което имаме, а то е само наследство. Което все пак си има определени срокове на експлоатация.

Няма кой да махне светлинната украса от времето на кмета Кирил Йорданов, т.е. около 4 мандата назад във времето. Самата украса, нито свети, нито краси. Тя е символ. На това как не се прави, но въпреки това, се възпроизвежда като модел в годините отново и отново. 

На вниманието на АПИ, които очевидно не обхождат моста, който държавата им е поверила. Тази мантинела е в това състояние от месеци. И създава предпоставки за ПТП-та. Въпрос с повишена трудност - дали АПИ Варна чакат ремонта 2027-а или все пак, тази огъната мантинела ще бъде заменена до края на настоящата календарна година? 

Втората снимка показва, как пък Община Варна и респективно фирмите за чистота се "грижат" за облагородяването на мостовото съоръжение и поддържането му във вид подходящ за посрещането на туристи от юг или преминаващи такива от север на юг. Вероятно, чакаме разпиляното зърно да покълне, да роди пшеничени класове и да се прочуем по света като първата нива разположена на 40 метра над земята. Ако съдим по слънчогледа в началото на моста и водеща снимка в статията, вероятността е твърде голяма. 

За десерт, трябва да кажем, че докато обикаляхме моста и констатирахме безхаберието, останахме особено очаровани от джунглата, която се е заформила само на 200 метра от районно кметство Аспарухово. Освен гъстата растителност, която си живее собствен живот, в иначе облагородено някога пространство, там са разположени целогодишен кемпер, няколко бунища за строителни материали, битови отпадъци плюс път, който само безнадежден оптимист би препоръчал за автомобили. Кратерите на квадратен метър вероятно са повече от тези на лунната повърхност. Очаквайте скоро репортаж и за това безхаберие.