Мария Донева: Поезията може да чака човека

Новата стихосбирка на Мария Донева „Искам да се обадя на майка по телефона“ превръща личната болка в разговор за паметта, утехата и продължаването напред.

В интервюто авторката признава, че заглавието идва от прост, но невъзможен жест: „Аз съм от тези хора, които вече не могат да звъннат на своята майка.“ Въпреки тъгата, Донева подчертава, че самото писане не е било мъчно, защото „казвам каквото мисля“ и думите естествено се превръщат в стихотворения.

Книгата не е траурен жест, а опит да се приласкае вътрешното дете и да се запази връзката със себе си след загубата на „пътеводните звезди“.

„Ние сме тези, които трябва да се погрижат за себе си, за детето, което са били, за човека, в който са се превърнали“, казва писателката. Донева описва новата си книга като „топъл, светъл, уютен дом“ — място, където читателят може за малко да се скрие и да си отдъхне.

Според нея литературата не трябва непременно да наранява, а може „ако не лечение, то поне утеха“ да даде срещу старостта, самотата, болестта и смъртта. В този смисъл стихосбирката търси не само спомен за майката, а пространство, в което човек да се види отново „хубав“, „добър“ и достоен за обич.

Мария Донева говори за поезията като за кратко, но силно средство за събуждане: „В едно изречение някак си да те освести.“

Тя вярва, че стихотворенията могат да разкрасяват деня, да събират човека и да го върнат към усещането за хармония и смисъл. По думите ѝ поезията е едно от „големите чудеса“ — достъпно, но не винаги намерено от всеки, и затова още по-ценно.

Стихосбирката събира смешното, нежното и болезненото от ежедневието, защото дори в голямата скръб животът продължава с работа, ядове, радости и малки оцелявания.

Финалното послание на Донева е едновременно леко и спасително: „Добре съм си, не ме мислете мен.“ А зад тази фраза стои вярата, че „има кой да ни обича“ и че хубавите неща си заслужават чакането, дори когато идват редом с трудното.

Цялото интервю с Мария Донева чуйте в звуковия файл.