Здравка Евтимова: Нашата единствена валута е времето

Новата книга на Здравка Евтимова „Каварненски разкази“ отвежда читателя в село Божурец, на няколко километра от Каварна, но всъщност разказва много повече от истории за едно място. В разговора за книгата писателката очертава свят, в който морето, земята и хората на Добруджа се превръщат в изпитание за характера и в урок по достойнство. 

Евтимова свързва книгата с философията на стоицизма и с умението човек да запази трезва преценка към света около себе си. Разликата между миньорската земя на Перник и свободата на морето край Каварна според нея не е само географска. Тя е преди всичко вътрешна. „Книгата се нарича „Каварненски разкази“, защото я направих в село Божурец“, казва тя и добавя, че там хората приемат другия не с думи, а чрез работата му. 

В Божурец доверието не се подарява веднага. То се печели с лопата, с градина, с грижа за земята. „За да бъдеш приятел с хората от Божурец, трябва много да работиш“, казва Евтимова. Ако човек наеме друг да почисти мястото му, вижда „гърба“ на съседа; ако сам обработва земята, постепенно става част от общността. 

Именно в тези малки жестове писателката открива големия разказ. Диви дървета, облагородени клони, няколко кайсии, посрещнати като празник — всичко това за нея е доказателство, че трудът променя не само земята, но и човека. „Всеки един човек там е не повод за разказ. Той е повод за роман“, казва Евтимова. 

Най-силната есенция от „Каварненски разкази“ е представата за човека като същество, способно да превръща болката в светлина. „Само хората, независимо къде живеят, са онзи двигател, който е способен да превърне болката в едно щастливо небе“, казва писателката. За нея болката е като прилив — идва, достига брега на човешкото сърце и се връща като очакване за нова вълна. 

В свят, в който шумът често измества смисъла, Евтимова избира мълчаливите хора. „Такъв човек не приказва с думи. Той приказва със своите постъпки“, казва тя. Състоянието на двора, начинът, по който някой носи лопата, или жестът да подари домат говорят повече от многословието. 

Затова и времето се оказва ключовата дума в този разговор. „Животът е толкова къс, нашата единствена валута е времето“, казва Здравка Евтимова. В тази фраза се събира и предупреждението ѝ към съвременния човек — да не прахосва най-ценното си за празен шум, суета и алчност. 

Доброто слово за писателката не е оръжие, а пътека. „Доброто е единствената пътека, по която можем да вървим, за да запазим човечността на човечеството“, казва тя. Срещу океана на алчността Евтимова поставя тихата устойчивост на хората, които работят, помнят и не губят човешкото в себе си.

Повече от Здравка Евтимова - в звуковия файл.