Лесна работа: Красотата

Докато наблюдавах да управляват една умна къща и докато роботът даваше картина как изглеждат нещата на хиляди километри /вали ли дъжд навън, лястовичките стрелкат ли се към залеза, а самият робот докъде е стигнал в прилежното почистване на кухнята/, се замислих за бързите технологични стъпки на човечеството.

Не са чак толкова далеч времената, когато зъболекарят задвижвал машинката си с ръчен педал. Или... добре.

Дори тези времена да са по-отдалечени от нас, само няколко поколения назад крачната шевна машина не беше рядкост, а част от всекидневието. Днес с малко артистична мисъл и добавено стъкло същата машина изглежда като супер свежа холна масичка и на места дори е хит в интериорния дизайн.

Извадена от старата барака в двора, чугунената ютия на прабаба, определено разчупва пространството в новата си роля на кашпа. А от нея любопитно се подават четирилистни детелини.

Вехтият лачен куфар с катарами изглежда стилно в новата си роля на винтидж масичка.

От него и от крачната шевна машина на баба до споменатия робот стъпките определено са огромни и бързи.

И в общи линии целта на всеки напредък е да живеем по-лесно, по-приятно и по-красиво.

Красиво.

Тази дума винаги ми припомня малките бисквитени елхички, които баба печеше за новогодишните празници. Поръсени с пудра захар и завършени с желирано ментово връхче. Изглеждаха нежни и истински, като произведение не на кулинарното, а на ювелирното изкуство.

Или начина, по който внимателно слепваше три по три дребните рибки преди да ги изпържи и така отново вместо цаца ядяхме нещо красиво, вкусно и много прецизно оформено.

Начинът, по който беше аранжирана всяка чиния също беше красив.

Дори сандвичите изглеждаха като произведения на изкуството.

Сега този подход отново се завърна и е много модерен. Дори хората се състезават чия чиния е по-впечатляваща, организират формати по въпроса и се стараят да дадат преднина на любимците си по пътя към победата.

А баба не се състезаваше с никого. Или може би единствено със себе си. С някоя своя вчерашна версия.

Украсените порции бяха нейната доза любов към нас. Огромна любов и грижа, сякаш изрисувани в прелестните извивки на доматите, в гирляндите от нежно нарязани листенца магданоз, в цветенцата от маслини, в розите от моркови и в усмивките от краставички.

Така се научих, че животът е много по-приятен, когато е красив.

И когато роботът насочи камерата към терасата, от която ни деляха хиляди километри, а там грейната розовите усмивки на розите и закачливо се полюшнаха лилавите шапчици на лавандулата, си казах:

"Хубаво е как технологиите правят живота ни много по-лесен и по-приятен. Хубаво е и друго, че не сме изгубили красотата".

Важно нещо е красотата.

Част от очарованието на този чудесен живот.