André Grieder (POLTERGEIST): "За германците сме "малките швейцарци"

Интервю с André Grieder и Sven Vormann (POLTERGEIST, екс-DESTRUCTION)

NASTY SAVAGE, MASSACRE, AURA NOIR, THE TROOPS OF DOOM, CRUEL FORCE са част от имената на деветия „Running Free Festival“. Металургичният събор, който събира банди от САЩ, Норвегия, Бразилия, Германия, Швейцария, Гърция, Аржентина, Сърбия, Румъния и България, ще бъде на 28 и 29 август. Мястото по традиция е къмпинг „Стринава“ край Дряновския манастир. Организаторите, разбира се, „Metal Force“ HMC. В първата вечер вниманието ще бъде насочено и към швейцарските трашъри POLTERGEIST. Те излизат на сцената в петък, 28 август, със своя разпознаваем техничен подход към жанра. Вокалистът на POLTERGEIST André Grieder и барабанистът на бандата Sven Vormann дадоха специално интервю за „От другата страна“.  

Интервюто с André Grieder и Sven Vormann (POLTERGEIST, екс-DESTRUCTION) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 10.08.2026 година.

Интервю с Kam Lee (MASSACRE, екс-MANTAS, екс-DEATH)

От другата страна - Здравейте, POLTERGEIST ще бъдат в България за първи път? Имате ли очаквания от този концерт, когато свирите за първи път в съвсем нова за вас страна?

André Grieder - Много сме надъхани за новото преживяване и сме развълнувани да видим как българската публика ще избухне. Надяваме се.

Sven Vormann - И за мен е така. Много се вълнувам за този концерт. Видях снимки и видеа от V.O. Pulver от участието на MESSIAH на „Running Free Festival“, така че очаквам с нетърпение 29 август, особено заради българската публика. Чувал съм много за нея.

От другата страна - Фестивалът е по-скоро бутиков. Мястото е насред нещо като каньон, има река, пространството е малко, защото лимитът е хиляда души, не повече. Има манастир, планина – фестивал на открито. Но искам да се върна към началото на групата в средата на 80-те. Какви бяха тези години за вас и с какво сегашния период е толкова специален за POLTERGEIST?

André Grieder - Тогава трашът беше много голям. Бяхме млади. Сега вече сме стари. Аз съм почти на 60, но още се забавляваме. Онези времена бяха диви. В края на 80-те и началото на 90-те всичко беше много добре с DESTRUCTION, KREATOR и всички останали групи. Времената бяха страхотни.

От другата страна - А с какво настоящият период е специален за POLTERGEIST? Вече сте активни от повече от 10 години.

André Grieder - Да, сега времената са други, модерни. Бизнесът е напълно различен. Социалните мрежи и всички тези неща промениха всичко.

Sven Vormann - Ако правилно разбирам въпроса, аз съм роден през 1979, така че в средата на 80-те не бях в POLTERGEIST, а вкъщи при родителите си. Трудно е да направя сравнение.

André Grieder - През 80-те трашът беше наистина голям.

От другата страна - Какво не проработи за POLTERGEIST през 80-те?

André Grieder - Мисля, че закъсняхме да се включим в играта. И Швейцария не беше най-доброто място за траш за разлика от Германия. Ако бяхме германска група, щяхме да сме по-навътре в системата. Там имаха „Rock Hard“ и „Metal Hammer“. А ние имахме този малък недостатък - това, че сме от Швейцария.

От другата страна - Да, но ти стана вокалист на DESTRUCTION за албума „Cracked Brain“.

André Grieder - Да, но предпочитам да работя с POLTERGEIST, защото обичам да пея по-мелодично, отколкото пеех в DESTRUCTION. За мен беше твърде голяма крачка да вляза в обувките на Schmier.

Sven Vormann - И между другото свърши страхотна работа.

От другата страна – „Cracked Brain“ е един от най-силните албуми на DESTRUCTION преди онази нова ера на групата, периодът, в който те сякаш не броят следващите три албума като част от дискографията си.

André Grieder - Мисля, че тогава Harry Wilkens и Mike Sifringer искаха да тръгнат именно в тази посока.

От другата страна - Sven, ти също беше в DESTRUCTION в началото на новия век.

Sven Vormann - Да. Започнах през 1999 г. с първото турне в Гърция. После, през 2000 година записахме албума на завръщането „All Hell Breaks Loose“. Имахме страхотни концерти из цяла Европа, включително в източните страни като Литва, Беларус... След това „The Antichrist“ беше вторият албум, в който записах барабаните.

От другата страна - Понеже и двамата сте били в DESTRUCTION, това дава ли някакво предимство на POLTERGEIST?

Sven Vormann - Не особено. От музикална гледна точка бих казал да, защото научихме много в DESTRUCTION. За мен беше много ценен урок да бъда в тази група. Но като бизнес полза за POLTERGEIST не мисля. Не мисля, че станахме по-видими или нещо подобно. Метъл сцената тук, в южната част на Германия, е много добра, но и много малка. Ползата е в приятелствата между членовете на групите. Всички се познаваме. Живеем в район между Франция, Швейцария и Германия и всичко е на около 30 минути с кола. Така че групите от Германия и Швейцария се познават много добре. Но конкретно предимство според мен няма.

От другата страна - Коя е най-голямата ви мотивация да бъдете част от POLTERGEIST?

Sven Vormann - За мен най-голямата мотивация идва от това да свиря този вид метъл музика, която винаги съм харесвал още от дете. Аз съм олдскуул трашър. Затова през 2013 г. решихме да възродим POLTERGEIST. Видях снимка на V.O. Pulver, André Grieder и Marek Felis. Мисля, че беше около Нова година. Познавахме се от години, бяхме приятели. Видях снимката им и им писах в WhatsApp дали им трябва барабанист. Бях свободен и им предложих да вдигнем малко шум.

От другата страна - Нещо ново от POLTERGEIST? Последният албум излезе през 2020 г. Работите ли по нов материал?

André Grieder - Новият материал е на път. Всички имахме идеи, но направихме пауза заради моята операция, а Chasper Wanner беше зает с училището. Затова почивката стана по-дълга, но сега се връщаме. Надявам се.

Sven Vormann - Бих казал, че със сигурност ще има нов материал, защото вече чух новите песни, които китаристът ни V.O. създава, включително заедно с André. Мисля, че ние ще поемем следващата част от работата и композициите ще бъдат страхотни. Ще има нова музика от POLTERGEIST, но не мога да посоча срок или кога точно ще излезе. Важното е, че сме тръгнали натам.

André Grieder - Готово е, когато е готово.

От другата страна - Кога беше или кога е по-трудно и по-лесно да се направи албум - в миналото или сега?

André Grieder - Сега, с техниката в студиата, е по-лесно да направиш албум. Днес всеки може да създаде нещо с компютърни програми и микрофони. По-лесно е, отколкото през 80-те, когато ти трябваше студио и много пари.

Sven Vormann - И аз мисля, че през 90-те беше много по-трудно да продуцираш добре записан албум. За 80-те, както казах, съм твърде млад. Но май е било още по-трудно. Днес техниката се развива и целият бизнес се промени. През 1999–2000 година с DESTRUCTION създадохме албум, за да го продаваме, а турнето беше, за да го промотира. Сега е обратното — правиш албум, за да промотираш турне и хората да дойдат. Времената се промениха. От техническа гледна точка създаването на албум е много по-лесно, но да го промотираш и да стигне до феновете е различно, не непременно по-трудно, но различно.

От другата страна - Днес групите използват едни и същи програми и приложения в студио. Как успявате да не звучите като останалите, след като всички работят с едни и същи инструменти?

Sven Vormann - Защото звукът определено идва от пръстите.

André Grieder - Да. И моят глас е достатъчно разпознаваем. Мисля, че точно това ни отличава от другите групи.

От другата страна - Да, но понякога самата продукция звучи толкова пластмасово.

Sven Vormann - Определено.

André Grieder - Мисля, че V.O. има свой собствен звук. Мога да разпозная, когато е продуцирал определени песни или музика. Просто има специфично звучене.

Sven Vormann - Това е сигурно. Но знам точно какво имаш предвид, когато говориш за дигиталния свят на записите. Бих казал, че всичко звучи малко по-стерилно, по-клинично и не толкова топло, както продукциите от 80-те или началото на 90-те. Може би по-късно ще е добра идея да направим крачка назад и да записваме на аналогов студиен лентов магнетофон, например, за да получим в звука повече от онази аналогова компресия на лентата. Мога да си го представя, но засега продуцираме изцяло дигитално. Разбира се, има опасност да звучиш много подобно на други траш банди. Но това е въпрос на време или може би е търсен ефект за днешните продукции. Сигурен съм обаче, че запазваме своите отличителни белези във всяка песен и във всяка продукция. В крайна сметка всеки може да чуе албум на POLTERGEIST, а той не е EXODUS например или на която и да е друга група.

От другата страна - Спомена EXODUS. Интересното е, че много европейски групи искат да звучат като американски.

Sven Vormann - Не и аз. Предполагам, че това е същият феномен като през 90-те. Спомням си, че албумът „Nothing Lasts Forever“ беше продуциран в „Morrisound Recordings“ в Тампа, Флорида при Jim Morris. Тогава стремежът беше да звучи малко по-американски. Днес според мен идеята е подобна, за да бъдат постигнати тези масивни продукции, тези мощни метъл парчета с рифове и ударни, но в рамките на собствените европейски продукции. За мен обаче това не е цел. Не искам като европейска банда да звучим като американска група. Чух последния албум на KREATOR. Според мен те звучат европейски. Зависи кого питаш, но съм чувал много хора да казват, че сега звучат по-американски. Мисля, че само по свиренето на Mille Petrozza и Sami Yli-Sirniö можеш да чуеш, че китарите звучат напълно европейски. Бих казал, че продукцията е масивна, но не е толкова ярка и мощна като например новия албум на EXODUS.

От другата страна - Има няколко групи от Швейцария като CELTIC FROST, CORONER, MESSIAH, които успяват да привлекат вниманието на публиката. Защо обаче е толкова трудно? Швейцария е в центъра на Европа, нещо като кръстопът. Защо е трудно за швейцарските групи да получат повече внимание и да бъдат по-разпознаваеми на сцената?

Sven Vormann - André, аз нямам отговор.

André Grieder - Мисля, че швейцарските групи са много разнообразни. Можеш да сравниш CORONER с POLTERGEIST или с MESSIAH. Те не звучат особено еднакво. Същото важи и за групи като CELTIC FROST или TRIPTYKON.

От другата страна - Да, но сякаш няма екстремна група от Швейцария без пауза в кариерата. CELTIC FROST се разпаднаха, после се събраха отново. CORONER също, при MESSIAH е същото. Вие също сте пример за това. Защо се получава така?

André Grieder - Може би защото сме много малка държава. Не знам.

От другата страна - И много скъпа. Може би просто трябва да си плащате сметките.

André Grieder - Мисля, че не е предимство да живееш в толкова скъпа държава.

Sven Vormann - Но мислиш ли, че това влияе на метъл сцената по света? Фактът, че живееш в малка и скъпа държава? Не схващам напълно връзката. Знам какво имаш предвид. Разбира се, швейцарските групи винаги са подценявани, когато ги сравняваш с тези от други страни. Но както казах и преди, нямам отговор. Не знам каква е причината.

André Grieder - Пазарът в Швейцария е малък. Трябва да минеш през Германия. А в Германия си „малкият швейцарец“, малката швейцарска група. Мисля, че е така. Швейцарският пазар е напълно нерелевантен.

Sven Vormann - Имаш предвид, че например каналите за дистрибуция са напълно различни в сравнение с германския пазар?

André Grieder - Точно така.

От другата страна - Основната причина за това интервю е участието ви на нашия „Running Free Festival“. Коя е най-странната концертна локация, на която сте свирили?

André Grieder - Може би онзи фестивал в Испания, където свирихме на плажа. Беше напълно странно, защото почти никой не дойде. Имаше добри групи като RISK и други германски банди. Но беше странно, защото нямаше хора. Бяха може би 100–200 души. Беше наистина много странно.

Sven Vormann - За мен това беше Колумбия. Не съм сигурен къде беше по-странно - в Меделин или Богота. Бях на 21 години, беше през 2000 или 2001 година. Първият концерт беше в Богота. Залата беше претъпкана, а отвън имаше още около 2000 фенове, които се опитваха да влязат. Когато отивахме към мястото на концерта, от полицията ни бяха осигурили двама моторизирани полицаи, за да ни прекарат до залата. Не се получи. Двама души срещу 2000 не беше добър план. После ни дадоха полицейска кола и така се опитаха да ни вкарат. Това беше първата странна ситуация. Ден или два по-късно свирихме в Меделин. Залата беше в напълно индустриален стил. Сцената беше изградена от строителни елементи, беше пет метра висока, подиумът за барабаните беше още метър и половина нагоре, а зад барабаните ми имаше ръб, зад който имаше пет-шест метра надолу до пода. По средата на сета всички светлини изгаснаха, стана пълна тъмница, а аз седях на стола зад барабаните с пет-шест метра пропаст зад себе си. Беше малко страшно. Тези два концерта бяха най-странните, на които съм свирил.

От другата страна - А коя е най-странната реакция от публиката, която някога сте получавали?

André Grieder - Някои момичета през 80-те, които си показаха гърдите. За мен беше странно, защото никога не съм бил от онези лъскави, красиви типове. Да, това беше странно за мен.

Sven Vormann - Аз не мога да си спомня. Не, всяка публика беше страхотна по свой начин. Но може би има една история, свирихме в Барселона и нашият китарист, няма да казвам имена, беше малко объркан или пиян в онзи момент. Не беше нещо целенасочено. На този концерт изсвирихме нещо като медли. А тези медлита бяха малко сложни, включително за феновете. Виждах реакцията на първите и вторите редове. Наблюдавах хората, а те се бяха ококорили, защото се чудеха как е възможно да смесиш части от различни песни по този начин. Това е може би една от реакциите, които никога преди не бях преживявал.

От другата страна - Последен въпрос. Кой е вашият най-рокендрол момент?

André Grieder - О, твърде много са, за да ги разкажа. 90-те бяха диви, знаеш. Джентълменът се наслаждава...

Sven Vormann - От клишето „секс, наркотици и рокендрол“ при мен беше повече „наркотици и рокендрол“, защото често бях малко прекалено пиян. Спомням си една случка. Свирихме на „Dynamo Festival“ в Нидерландия с DESTRUCTION. Беше 2000 или 2001 година, не съм сигурен. Бях напълно разбит от предишната вечер и по време на концерта трябваше да повърна два или три пъти под малкия барабан. Това беше моят рокендрол момент, ако може така да се каже. Не беше хубав момент, но това е другата страна на рокендрола. Тогава си казах, че никога повече няма да се наливам. Това беше един от най-лошите концерти, на които някога съм свирил.