Малки светове, голямо търпение

В една от залите на Регионалния исторически музей във Варна светът изглежда по-малък. В мащаб 1 към 35. Но историите в него са големи. Самолети, кораби, танкове, хартиени катедрали, светци и диорами събират около себе си хора, за които моделизмът не е просто хоби, а начин да разказват история, да упражняват търпение и да намират спокойствие в детайла.

Влизаме в света на мащабите. В изложбата на Модел клуб – Варна самолетите, танковете, корабите, автомобилите, хартиените фигури не са просто експонати. Те са малки разкази за история, търпение и сръчност. Шестнадесетото издание събира хора от различни поколения, казва Ивелин Ценов, секретар на Модел клуб - Варна, а идеята е от ясна по-ясна - повече млади да открият занимание извън екрана.

„Идеята е да популяризираме това хоби моделизма, да запалим най-вече младежите, да им покажем, че има интересна занимавка извън телефона.“

На масата, до която говорим, в диорама са подредени танк, войници, сгради, дървета. Неин автор е Иван Димитров. Разказва, че интересът му идва още от ученическите години, а достоверността започва с четене, архивни снимки и внимание към всяка модификация.

„Това го правя още от ученик, от четвърти клас заради любов към историята, може би. Гледайки архивни снимки, да се постараеш да се доближиш максимално до историческата машина.“

Моделизмът тук е и среща. Между минало и настояще, между детски спомен и сериозно майсторство. За някои започва с първите сглобяеми макети, после се превръща в клуб, изложба и общност. Както при Ивелин Ценов. 

„То е интересно и развива у малки и големи полезни умения. Това хоби тренира и търпение, защото без него резултатите не са толкова добри.“

И докато едни разказват с танкове и окопи, други строят светове от хартия. Паша Даскалова показва фигури, сглобени от десетки, стотици, а понякога и хиляди малки части.

„От лист хартия стават 32 части. В една фигура може да има стотина, може да има и седем-осем хиляди.“

Но моделизмът може да бъде и предупреждение, казва Пейчо Манолов. В една от диорамите войната не е зрелище, а човешка загуба с ранени, погребение и разрушение.

„Показвам, че войната не е нещо смешно. Войната не е удоволствие. Никой не печели.“

Материалите понякога са съвсем неочаквани, разкрива част от тайните си Иван Димитров. Истинско клонче става дърво, пластилин за терена, а от малко пластмаса – сланина. В малкия мащаб въображението често е също толкова важно, колкото и точността.

 Иначе в тези малки светове има много повече от миниатюри. Има памет, любопитство и търпение — качества, които трудно се виждат отдалеч. Понякога, за да бъде разбрана голямата история, трябва просто да бъде потърсен най-дребният детайл.

Повече - в звуковия файл.