Сигурната връзка с родителя е ключът към щастливото дете

В забързаното ежедневие и в свят, който се променя с безпрецедентна скорост, родителството поставя все повече въпроси пред семействата. Как се изгражда сигурна емоционална връзка с детето? Как да реагираме на честите изблици на емоции в ранна възраст? И защо новите поколения изглеждат толкова различни от тези преди 20 или 30 години? Отговорите потърсихме от клиничния психолог и преподавател в Шуменския университет проф. д-р Севджихан Еюбова, която подчертава, че най-важният капитал, който родителите могат да дадат на децата си, е чувството за сигурност и психологическа безопасност.

Детството остава с нас за цял живот

Според проф. Еюбова емоционалната връзка между родители и деца не е важна само за ранното развитие, а влияе върху целия житейски път на човека.

„Когато възрастният се сблъска със стресова ситуация или труден момент, много често се връща към детството си и към хората, които са били неговата опора. Първите, към които търсим помощ при криза, обикновено са най-близките хора от семейството“, обяснява специалистът.

По думите ѝ всички преживявания от ранните години – подкрепата, общуването, грижата и отношенията в семейството – изграждат трайна система от връзки, към която човек се обръща през целия си живот.

В началото това са отношенията между детето и неговите родители или други значими обгрижващи фигури. По-късно към тях се присъединяват учителите и хората от образователната среда. Общото между тези отношения е, че те се изграждат в условия на психологическа безопасност.

„Точно такива отношения търсим и когато пораснем“, подчертава проф. Еюбова.

Приятел или родител?

Един от често обсъжданите въпроси е трябва ли родителят да бъде приятел на детето си.

Според проф. Еюбова около тази тема съществуват редица митове. Много специалисти смятат, че родителските и приятелските отношения са различни и не бива да се смесват. Въпреки това тя акцентира върху друга важна идея – близостта.

Психологът цитира философията на световноизвестния психотерапевт д-р Габор Мате, който отправя към родителите простото послание: „Стойте близо до децата си.“

„Той не казва да бъдем приятели с децата си, а да бъдем близо до тях“, уточнява проф. Еюбова.

Тази близост обаче изисква баланс. Понякога родителите прекрачват границите и стават прекалено контролиращи, а друг път остават твърде дистанцирани. Детето има нужда да усеща присъствието на възрастния, без това да се превръща в постоянен натиск.

„Достатъчно е да наблюдавате деца на детска площадка – те непрекъснато проверяват дали родителят е наблизо. За тях е важно той да бъде на едно поглеждане разстояние“, казва специалистът.

Когато дойде „бебешкият пубертет“

Много родители изпитват тревога от честите изблици на гняв, плач и упорство в ранна детска възраст. Психолозите обаче разглеждат тези моменти като естествен етап от развитието.

Периодът между втората и третата година често се нарича „бебешки пубертет“. Именно тогава детето започва да изгражда усещане за собствена автономност и все по-често заявява: „Аз сам!“

„Ние, психолозите, дори се радваме, когато това се случва, защото е знак за нормално развитие“, отбелязва проф. Еюбова.

Според нея проблемите възникват тогава, когато родителите избират една от двете крайности – или се опитват да наложат волята си със сила, или стават прекалено либерални.

Решението е в баланса и в предоставянето на възможност за избор в разумни граници.

„Родителят може да попита детето коя дреха иска да облече или коя играчка да вземе със себе си. Детето получава свобода да избира, но в рамките на предварително определени възможности“, обяснява психологът.

По този начин и детето, и родителят се чувстват чути, а конфликтите намаляват.

Различните поколения и новият начин на мислене

Все по-често родители и учители споделят, че съвременните деца са по-самоуверени, по-категорични в изразяването на мнение и сякаш по-трудно приемат авторитетите.

Според проф. Еюбова причините за това трябва да се търсят в промените на съвременното общество и в процеса на ускорено развитие, известен като акселерация.

„Няма как ускореното физическо развитие да не се отрази и върху психическото развитие на децата“, посочва тя.

Много характеристики, които допреди десетилетия са били типични за определена възраст, днес се появяват значително по-рано. Това поставя предизвикателства не само пред родителите, но и пред учителите и специалистите в образованието.

Въпреки популярните критики към поколенията Z и Alpha, проф. Еюбова не споделя песимистичните оценки.

„Не съм привърженик на това новите поколения да бъдат заклеймявани. По-скоро трябва да разбираме различния им начин на мислене“, категорична е тя.

Дигиталните деца намират решения по нов начин

Според психолога една от най-съществените разлики между поколенията е начинът, по който търсят информация и решават проблеми.

Ако предишните поколения са разчитали основно на учители, експерти и авторитетни фигури, днешните деца използват технологиите като естествен инструмент за учене.

„Ако искат да се научат да готвят или да направят нещо с ръцете си, те просто намират видео и започват. Пътят до знанието е много по-кратък“, обяснява проф. Еюбова.

Това често изненадва родителите, които откриват, че децата им владеят умения или познават решения, за които възрастните дори не са се сетили.

Затова, вместо да гледаме на различията между поколенията като на проблем, специалистът призовава да търсим техните силни страни.

„Новите поколения притежават ресурс да намират решения, за които ние дори не бихме се сетили. Затова е важно да виждаме не само трудностите, но и възможностите, които те носят“, заключава проф. Еюбова.

В свят на непрекъснати промени едно нещо остава непроменено – нуждата на всяко дете да бъде обичано, разбирано и да усеща, че най-важните хора в живота му са близо. Именно тази сигурна връзка се превръща в основа, върху която се изгражда уверен, самостоятелен и устойчив възрастен човек.