На 22 август 1969 г. е открит ТЕЦ „Варна“

На 22 август 1969 г. е открит ТЕЦ „Варна“. Обектът е разположен на северния бряг на свързаното с Черно море Варненско езеро, на 12 километра от град Варна. Изборът на мястото е свързан с осигуряването на основното гориво – антрацитни въглища, които се доставят от Донецкия басейн в Съветския съюз.

На тържественото откриване присъстват представители на висшето държавно ръководство, както и съветска делегация, водена от министъра на каменовъглената промишленост на Съветския съюз Борис Братченко.

Изграждането на ТЕЦ „Варна“ започва на 21 ноември 1964 г. Централата е проектирана от съветски и български инженери, а основното оборудване е доставено от Съветския съюз. Изграждането ѝ е определено като значително техническо постижение за периода. Президиумът на Народното събрание издава указ, с който награждава с ордени и медали работниците, строителите и монтажниците, които са взели активно участие в строителството и монтажа на съоръжението.

На 1 април 1968 г. влиза в пробна експлоатация първият енергоблок на ТЕЦ „Варна“. До 1969 г. са въведени в експлоатация първите три енергоблока, всеки с мощност 210 мегавата. В следващите десет години са изградени още три енергоблока, като общата електрическа мощност на централата достига 1260 мегавата.

В бюлетин „Вътрешна информация“ четем за откриването на ТЕЦ „Варна“:

Пулсира новото енергийно сърце на родината – ТЕЦ „Варна“

Варна, 20 август 1969 г. /спец. кор. на БТА М. Атанасова/ От няколко дни и трите енергийни блока на ТЕЦ „Варна“ са в пробна експлоатация. Мощността на всеки един от тях е 200 мегавата. Силата на общата електрическа енергия, която те изпращат по електропроводите, е равна на силата на 816 000 коня. Пулсира новото енергийно сърце на родината и неговите създатели – съветските и българските инженери, специалисти и монтажници, са горди, че само след два дни близо 4 и половина месеца преди срока те ще предадат тържествено на експлоататорите една от най-големите модерни и съвременни топлоелектрически централи – рожба на българо-съветската дружба.

Тя бе построена за по-малко от три години. Първият енергиен блок на централата бе монтиран за 11 месеца, вторият за 9 месеца, а третият – за 7 месеца, и то само с 600 монтажници – почти двойно по-малко, отколкото са необходими.