Археолози подновяват проучванията на късноантичната крепост в Балчик

Археологическите проучвания на Късноантичната и ранносредновековна крепост в балчишкия квартал „Хоризонт“ се подновяват и през тази година. Традиционната експедиция ще се проведе в периода от днес - 24 август, до 23 септември, като в теренната работа отново ще се включат студенти трети курс със специалност „Археология“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

За новия сезон на разкопките е осигурено финансиране в размер на 35 000 евро. Научни ръководители на обекта са д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов от Софийския университет, а заместник-ръководител е Радостина Енчева от Исторически музей – Балчик. Учебната практика по средновековна археология се провежда неизменно от 2009 г. насам благодарение на сътрудничеството между двете институции. Тази година участват 12 студенти, като ще бъдат ангажирани допълнително и работници, уточни Енчева: 

Огромна казарма и щит на Византийската империя

Крепостта в кв. „Хоризонт“ се разпростира на площ от около 110 декара, което я прави една от най-големите, издигани в българските земи през Късната античност (края на III – началото на VII в.). Мястото ѝ е избрано стратегически – тя съществува в симбиоза с пристанището на древния Дионисополис, най-близката морска порта на провинция Малка Скития до столицата Константинопол. Пристанището гарантира снабдяването по море, а крепостта от своя страна защитава брега от нападения по суша.

Данните до момента сочат, че укреплението е построено при император Анастасий (491–518), който реформира армията и залага на редовни войскови части. В проучвания от 2016 г. насам сектор до западната порта е разкрит мащабен комплекс от масивни сгради с дебели 1 метър зидове, складове, вкопани в скалата хранилища за вода и зърно, и големи глинени съдове (долиуми) за провизии – зехтин, вино и зърнени храни.

Откритията категорично доказват, че през Късната античност крепостта е функционирала като огромна армейска казарма. Липсват всякакви следи от цивилно население, земеделски сечива или накити – битът е бил прост, строг и изцяло подчинен на военния живот.

Изоставяне и нов живот през Средновековието

В определен момент през VII в. гарнизонът се изтегля организирано, без следи от пожари или вражеско нападение – вероятно заради прехвърляне на войски за войните на Източната Римска империя.

Животът обаче не спира и продължава през XI и XII век, когато крепостта запазва военните си функции, но съставът на обитателите вече се променя. Появяват се доказателства за присъствието и на жени (накити, стъклени гривни, прешлени за вретено), както и за връзки с далечни земи – като открита рядка керамика от района на Кавказ. Старите антични зидове са прекроени в нови каменни сгради с керемидени покриви, далеч по-масивни от стандартните за тази епоха селища.

Окончателното напускане на укреплението през XII век е свързано с преместването на населението на по-защитен хълм (Джени баир), по-близо до пристанището, където животът в Балчик продължава своя ход.