Лесна работа: Вниманието към другите

През седмицата, която започва, има един ден с много интересно посвещение. Ден на вниманието към другите. Той не е международен, а от типа дни, за които някой казва:"Защо пък да не се посветя именно днес именно на това?". После открива съмишленици и... Готово. Всяка година по същото време се срещат, обсъждат темата, пекат курабийки или приготвят горещ шоколад, смеят се, разнищват други въпроси, обсъждат какво се е случило междувременно и как са се справили с него... Всъщност... Нямам представа. Може и да не правят нищо подобно, но като имам предвид, че ние - хората държим на чувството за принадлежност, имаме нужда от своя общност и вярваме в общите цели и каузи, вероятно се случва нещо подобно. И предполагам, то ще се повтори през последния ден ог деловата седмица, която започна днес.

Ден на вниманието към другите.

Звучи интересно. Ето каква е идеята: Барб Патън инициира този празник, за да вдъхнови хората да бъдат по-мили, внимателни и загрижени за околните и да не пестят креативност в жестовете си към тях.

Лично на мен преди месеци ми се наложи да се справям с някаква болка и съм възхитена от всички хора, които срещах. От всеки един, без изключение. Близките ми са прекрасни. Безкрайно ценя грижата и обичта им. Не зная дали някога изобщо бих могла да им се отблагодаря за всичко. Но всеки един непознат човек, когото срещнах на улицата, в магазина, пред вратата на кооперацията или където и да било другаде, беше толкова мил и добър. Всеки предлагаше помощта си и се стараеше да направи нещо хубаво за мен. Хората са сърдечни, внимателни.

Хората са прекрасни. Възхищавам се на всеки от тях от цялото си сърце. Всеки от тях се превърна в мой герой, това напълно заличаваше болката и правеше дните много по-усмихнати и слънчеви. Чувството е невероятно.

Хора, обичам ви!

И никога няма да забравя жестовете и вниманието ви. Вероятно затова денят на грижата към другия привлече вниманието ми. Записан е на 28 август. Аз го преживявах всеки ден и съм сигурна, че независимо от деня, месеца, годината и посвещението, добрината и жестовете към другите са прекрасно и много важно нещо.

Стига да искаме, можем да правим хиляди неща без повод. Да донесем на колегите кафе. Да спретнем любимите мъфини за добра приятелка. Да поръчаме рамен за всички в офиса. Да изненадаме някого с комплимент за нова прическа или за цвета на ризата, която му отива. Или да звъннем на приятел, с когото не сме се чували от години, за да го запитаме как е и какво ново при него. Да задържим вратата, да помогнем на някого с багажа и като цяло с един дребничък жест да променим към хубаво целия му ден.

Такава е философията на деня на вниманието към другите.

Добра възможност да покажем, че ценим другия и, проявявайки добронамереност, да отключим ефекта на доминото, така че хубавите жестове да нарастват лавинообразно.

Началото може да е една ободряваща дума. Понякога ефектът е вълшебен.

Наскоро синът ми каза:„Майко, ти си като мажоретка – толкова много харесваш нещата и хората, винаги си доволна от всичко и винаги подкрепяш“.

Ами какво да добавя? Харесвайте другите, себе си, живота!

Добрите малки жестове правят голямата картина много по-хубава. Не само в един ден от август, а всеки ден, всяка седмица, всеки месец.

Животът е прекрасен. От нас зависи да го подпишем красиво, със собствен почерк.