"Скок от стратосферата": 60 години от рекорда на Чавдар Джуров

На 28 август се навършват 60 години от едно от най-впечатляващите постижения в историята на българската авиация.

На тази дата през 1966 г. военният летец, инструктор и парашутист Чавдар Джуров извършва изключително рисков скок от стратосферата, който по-късно е признат от Международната федерация по въздухоплаване за световен рекорд.

Годишнината ще бъде отбелязана в Музея за нова история на Варна с прожекция на архивния документален филм "Скок от стратосферата", а специален гост на събитието е братът на рекордьора Спартак Джуров.

Зад многобройните звания на Чавдар Джуров стои човек с необикновен характер и огромна целеустременост. По думите на брат му още като дете той бил силно впечатлен от демонстративните скокове с парашут, които наблюдавал в Сливен, където семейството живеело по това време.

Брат ми беше изключително буен и се отдаваше напълно на всичко, с което се заемеше, разказва Спартак Джуров.

Съдбовна роля за избора му да се посвети на парашутизма изиграва среща с известния парашутист полковник Стефан Калъпчиев. Вдъхновен от него, младият Чавдар се насочва към спортните и военните клубове по парашутизъм и постепенно превръща страстта си в професия.

Докато учи във Военновъздушната академия, той посвещава ваканциите си не на почивка, а на усилени тренировки и подготовка. Именно тогава се зараждат и идеите за рекордните скокове.

Скокът от 28 август 1966 г. не е първото голямо постижение на Джуров. Година по-рано той участва в поставянето на друг световен рекорд при нощен парашутен скок.

Рекордният опит през 1966 г. е част от специална програма на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили. След излитане от авиобаза Балчик Чавдар Джуров катапултира от изтребител МиГ-15 на височина около 15 километра.

Скокът обаче далеч не протича по план.

След отделянето от самолета струята от двигателя го удря силно в краката. Следва нов удар при ръчното отваряне на парашута. Въпреки че парашутът се разтваря успешно, част от въжетата му се късат от натоварването.

Сериозни повреди получава и специалният защитен гащеризон, предназначен да предпазва парашутиста от екстремно ниските температури във високите слоеве на атмосферата. При отварянето на парашута за малко барографът да изпадне, уредът се задържа на едно въженце.

Именно неговите показания по-късно доказват рекордното постижение.

Въпреки всички трудности Джуров успява благополучно да се приземи и влиза в историята на световния парашутизъм.

Спартак Джуров си спомня ясно завръщането на брат си след рекордния скок.

Беше много уморен, но това беше триумфираща умора,  разказва той.

Джуров си спомня, че след рекорда излизат в града с майка си, а Чавдар с голямо нетърпение е чакал да види името си написано в пресата.

По това време хората се събираха около специални табла по площадите, където бяха излагани последните броеве. На всяко място хората спираха да прочетат какво се е случило, разказа братът на рекордьора. 

Архивният филм "Скок от стратосферата", който ще бъде прожектиран във Варна, проследява подготовката и изпълнението на рекордните скокове на Чавдар Джуров. Лентата съхранява ценни кадри от една епоха, в която българските летци и парашутисти се нареждат сред световните лидери в своята област.

Шест години след рекордния скок, през 1972 г., Чавдар Джуров загива при самолетна катастрофа. До последно остава верен на призванието си и на любовта към небето.

Попитан как би искал хората да запомнят брат му днес, Спартак Джуров бе категоричен:

"С голямата му упоритост и воля. Това беше най-характерното за него."