Студентите в платено обучение остават без държавни стипендии

Студентите в редовна форма на платено обучение и учащите в частни висши училища остават извън обхвата на държавните стипендии след последните промени в Закона за висшето образование. От Националното представителство на студентските съвети обаче заявяват, че ще продължат да настояват за разширяване на кръга на правоимащите. 

Парламентът одобри на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет. Част от промените засягат отпускането на студентски и докторантски стипендии.

С измененията се прецизира законовата уредба относно правото на студентите и докторантите да получават стипендии от държавния бюджет. Промените идват след решения на Върховния административен съд от 2025 г., с които бяха отменени разпоредби от подзаконовата нормативна уредба, ограничаващи достъпа до стипендии за студенти в платено обучение, както и за обучаващи се в задочна, вечерна и дистанционна форма. Въпреки това новите текстове предвиждат държавни стипендии да се отпускат само на студенти, които се обучават в редовна форма на места, субсидирани от държавата.

Според председателя на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков темата за достъпа до стипендии за студентите в платено обучение остава отворена.

„От години водим разговори за възможността студентите в редовна форма на платено обучение да получават стипендии и ще продължим този разговор. Същото важи и за студентите в частните висши училища“, заяви Стойков. По думите му вече има инициирани петиции от частни университети, подкрепени от студентските съвети, с искане техните възпитаници също да могат да се възползват от държавна финансова подкрепа.

От Националното представителство обръщат внимание и на друг сериозен проблем – недостига на средства за стипендии. Според изчисления на организацията и университетските ръководства през миналата година около 13-14 милиона лева не са достигнали, за да бъдат обхванати всички правоимащи студенти. „Смятам, че това е посилна сума за държавния бюджет, за да бъдат осигурени необходимите средства“, коментира Стойков.

Студентската организация поставя и въпроса за размера на отпусканата подкрепа. В момента минималният размер на месечната стипендия е около 76 евро, а максималният достига приблизително 123 евро. Интересен момент е и механизмът за определяне на размера на стипендиите във всяко висше училище. По думите на Стойков именно студентските съвети предлагат на ректорите каква да бъде границата между минималния и максималния размер. „Решението е дали повече студенти да получат по-ниска стипендия или по-малък брой студенти да получат по-висока сума“, обясни той.

Недостигът на средства през последната година обаче е довел до ограничаване на броя на студентите, които са успели да се възползват от финансовото подпомагане. Според Стойков приоритет следва да бъдат студентите в редовна форма на обучение, тъй като възможностите им за работа са значително по-ограничени в сравнение с учащите в дистанционна или задочна форма.

„В много университети присъствието е задължително и съчетаването на работа с обучение е изключително трудно. Затова тези студенти имат нужда от по-сериозна подкрепа“, подчерта той. По думите му сегашният размер на стипендиите не е достатъчен, за да облекчи финансово младите хора, които често са принудени да работят след учебните занятия или на нощни смени, за да покриват разходите си и да подпомагат семействата си. 

Предстои Националното представителство на студентските съвети да проведе общо събрание и да изработи единна позиция по темата, която да бъде представена пред институциите. „Много често младите хора сме определяни като бъдещето на България. Но ние сме и нейното настояще. Трябва да бъдем подкрепяни още сега, ако искаме страната да има добро бъдеще“, заяви Ангел Стойков.