Над 1000 загинали и повече от 2000 ранени: 110 години от Добричката епопея

110 години след Добричката епопея изложба в музея в градския парк „Свети Георги“ връща посетителите към едни от най-тежките дни в историята на Добруджа. Експозицията проследява боевете на Добруджанския фронт от края на август 1916 г. до началото на 1917 г., но зад военната история поставя и съдбата на хората, попаднали в центъра на жестокостта.

Униформи, оръжия, медали, фотографии и печатни материали показват мащаба на военните действия. Възстановен е и окоп, който допълва картината на фронта.

Но сред най-тежките страници в изложбата са тези за насилието над мирното население. При оттеглянето си румънските войски оставят след себе си разрушения, насилие и човешки трагедии. Разказва уредникът Цветан Сашев:

Подобни кланета е имало в Добрич,и в село Баладжа, днешния Стожер, в Сребърна, това са били ужасни неща, които тогава са оставили много голяма травма в местното население и са отразени както от тогавашния периодичен печат, така и от самите военни, които са събирали доказателства. В Добрич е имало 53-а убити край гарата и буквално телата им са се валяли в праха. Подобно е положението и в Баладжа..

Особено силни са фотографиите, които показват последствията от насилието. Те не разказват за войната чрез карти и военни маневри, а чрез лицата и съдбите на хората, които я преживяват.

Боевете край Добрич, особено на 5 и 7 септември 1916 г. са сред най-кървавите. Загиват 1043 души, а около 2000 са ранени. Зад тези числа обаче стоят човешки съдби - хора, които никога не се прибират при семействата си, и семейства, които остават без своите близки. Цветан Сашев, посочва, че документите и мемоарната литература описват смразяващи неща за тези дни.

„Ще ви дам пример. Бойните действия на 5 септември в един момент приключват, полетата около Добрич, както на ширина, така и на дължина, тоест навътре в полята, всичко е било осеяно с трупове и части от тела. Местните хора, както и войниците, започват да погребват тези трупове, доколкото е възможно вечерта, но е било невъзможно да погребат всички. На следващия ден повечето от тези тела остават наоколо, имало е локви от кръв, част от тях са попили в земята, но част от тях са си стояли.  Наоколо се вият ята от гарвани и орли, които, както пише генерал Кантарджиев специално за орлите, издават „джавкащ“ звук. В тази среда пък започва втория ден от Добричката епопея. Представяте ли си тези хора, какъв дух са имали и какво са трябвали да преживеят? Имайте предвид, че повече от тези хора не са били професионални войници, допълва Цветан Сашев.

Изложбата остава в музея през следващите месеци и е част от проявите по повод 110 години от Добричката епопея.

Цялото интервю с Цветан Сашев чуйте в звуковия файл.