50 години от официалното откриване на Аспаруховия мост във Варна

Има места, през които просто минаваме. А има места, които свързват цели градове. Аспаруховият мост вече 50 години свързва Варна.

Идеята за него се появява още през 60-те години. Разглеждат се различни варианти – тунел под канала, подвижен мост, ферибот и обход около езерото. В крайна сметка е избрано високо естакадно съоръжение. Строителството започва през 1973 година, а мащабът е огромен – около 660 дълбоки пилота, някои достигащи десетки метри под водата, и обща дължина на пилотите около 26 километра.

Строежът на моста приключва предсрочно. На 8 септември 1976 година съоръжението е официално открито.

Само половин век по-късно, състоянието му не е сред най-задоволителните. И това си има обяснение. Дава го арх. Георги Минчев преди много години, тогава в качеството си на председател на Регионалната колегия на Камара на архитектите в България:

Днес през него преминават десетки хиляди превозни средства дневно. А за хората в кв. "Аспарухово" той е не просто важен пътен участък - той е единствената пряка връзка на квартала с центъра на Варна. Затова и когато мостът се задръсти, аварира автомобил или се наложи ограничение, проблемът не остава само на моста – блокира се голяма част от града.

От дълги години съоръжението вече чака своя основен ремонт, който остава засега само на хартия и жонглиране между институциите. Един от хората, участвали в проектирането му, е инженер Иван Пецински. За него Аспаруховият мост не е просто конструкция. "Този мост ми е рожба!", подчерта инж. Пецински. 

Междувременно Аспаруховият мост има и една доста необичайна роля – от него се скача с бънджи. Едни гледат надолу заради адреналина, други гледат нагоре и се чудят кога ще започне ремонтът. Защото ако през 1976 година мостът е бил символ на бъдещето, днес той е символ на една друга нужда – да се погрижим за това, което сме построили...