Лесна работа: Чистият въздух за синьо небе

Лично аз много харесвам посвещението на днешния седми септември - международен ден на чистия въздух за синьо небе. Освен, че звучи красиво, е и смислено. В ден като този е добре да поразсъждаваме как да намалим въглеродния си отпечатък, без да се преселваме в гората и без да разговаряме с кукумявките на техния език, тоест без да се напрягаме излишно.

Всъщност, за да не се чувстваме отговорни, че всеки ден, когато излизаме от вкъщи, оставяме гореща следа в атмосферата, можем да проявяваме някои дребни жестове към любимата планета.

Примерно да вървим на собствен ход, когато е възможно. Автомобилът принципно върши добра работа, но понякога паркингът е много по-далеч от мястото, към което сме тръгнали. Ако можем да изтичаме за минута до магазина, дали си струва да включваме двигател с повече конски сили от тези – на средновековна кавалерия?

Също бихме могли на излизане от стаята да изключваме светлините. Лампите няма да се обидят от неуважителното ни отношение, а и апартаментите ни не са писти, готови да приемат международен полет. Можем да я караме и по-кротко.

Какво още? Можем да се въздържаме от емоционално пазаруване. Изслушваме рекламните послания... От тях научаваме, че последният модел яке, новото сако, модерната чанта и тотално ненужният, но супер скъп винтидж шкаф са първата и задължителна стъпка към новия ни по-добър живот.

Обаче можем и да не се поддаваме. Ако вече имаме яке и то ни пази от студа, ако си харесваме шкафа и той помества всичко, което трябва да бъде поместено, значи новият ни живот спокойно може да започне и без рекламираните екстри. При това с похвално спестяване. На парични средства и на въглеродни емисии.

Има и още нещо. Аз така се отказах да рисувам върху стъкло и да изработвам артистични предмети. Просто се сетих колко много боклук тежи на тази наша прекрасна Земя. Защо и аз да добавям към замърсяването? Артистът в мен пострада, но човекът, който жадува да спаси планетата, ликува.

И като споменах боклук, има много неща, които можем да ремонтираме, преди да замерим с тях кошчето. Ще се изненадате, но предметите са като хората. Понякога се нуждаят от гаечен ключ и мъничко внимание.

Бихме могли да допринесем и с друго: да залагаме на сезонни плодове и колкото по-малко са пътували, докато стигнат до магазина, толкова по-добре. Когато ние пропътуваме три хиляди километра, това е създаване на хубави спомени, но когато доматите преодоляват такива разстояния, не звучи толкова привлекателно.

Да пестим вода също е добра идея. Върху смисъла на живота можем да разсъждаваме дълго и необезпокоявано, докато седим на морския бряг, с питие в ръката, а не в банята, докато водата се лее толкова обилно, все едно, че къпем стадо китове, а не собственото си тяло.

И най-доброто: да засадим дърво. Този тих, дисциплиниран труженик, който кротичко си стои и денонощно работи за спасяване на планетата. Без претенции, без социални осигуравки и без това дразнещо, негативно отношение към понеделниците.

Така се намалява въглероден отпечатък. Достатъчно е да пилеем по-малко и да ни е грижа. Ден на чистия въздух за синьо небе. Звучи красиво. Звучи като бъдеще.