Keijo Niinimaa (ROTTEN SOUND): "Екстремната музика прави хората по-спокойни"

Интервю с Keijo Niinimaa (ROTTEN SOUND)

„Sofia Waste Water System“ отбелязват десетгодишнината си с двойна фестивална дет грайнд вечеринка. Тя ще бъде на 11 и 12 септември в студио „Орфей“ в София. За двата дни на сцената ще се изредят 20 банди. Най-големите в афиша са шведите GRAVE и финландците ROTTEN SOUND. Със съдействието на организаторите лидерът на ROTTEN SOUND Keijo Niinimaa даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Keijo Niinimaa (ROTTEN SOUND) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 7.09.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Keijo. С ROTTEN SOUND ще свириш в България на фестивал, с който „Sofia Waste Water System отбелязват десетата си годишнина. Какво предпочиташ – фестивал с групи, близки до стила на ROTTEN SOUND или събития с по-широк музикален диапазон?

Keijo Niinimaa - Има различни гледни точки. Харесвам грайндкор фестивалите. Те могат да бъдат изключително забавни. Афишът на „Sofia Waste Water System“ наистина ми допада, защото включва и различни стилове. Получава се екстремна смесица, а повечето групи все пак са повече или по-малко ъндърграунд. Не съм проверил всички участници, но предполагам, че са в този дух. Вероятно ще прекарам доста време пред сцената и ще гледам групите. Понякога е хубаво да свириш и на големи фестивали. Напоследък, обаче, не сме го правили толкова често. Около 2010 година, както и през десетилетието преди това, участвахме на по-мащабни събития. Особено във Финландия. Били сме и на „Roskilde“. Беше интересно да видя най-известните артисти и начина, по който се представят. Дори когато музиката им не ми харесва особено, ми е любопитно да наблюдавам шоуто. Музиката все още е основна част от моя живот и от живота на всички в групата. Хубаво е да виждаш различните ѝ лица. Въпреки това предпочитам фестивали като „Sofia Waste Water System“. Не го казвам само от любезност. Афишът е впечатляващ и отлично подбран, а там ще има и наши приятели.

От другата страна - Когато сте свирили на големи фестивали, коя е най-странната реакция от публиката?

Keijo Niinimaa - На големите фестивали често свирехме рано следобед. Веднага след нас трябваше да излезе някоя по-радио ориентирана група. Затова хората на първия ред бяха принудени да ни гледат. Ако се отдръпнеха, щяха да загубят позициите си. Имало е случаи, в които рап фенове чакат любимия си изпълнител, а вместо него на сцената излизаме ние и им отнасяме главите. Половин час гледат с разочарование музика, която изобщо не разбират. Беше доста забавно. Никога не е имало истински проблеми. Понякога дори ми е ставало малко жал за тези хора. Имахме и турне в Северна Америка с ENSIFERUN, FINNTROLL и BARREN EARTH. Не беше точно фестивална обиколка. Казваше се „Finnish Metal Tour“. В програмата ние бяхме шумната и не особено мелодична грайндкор група. Мисля, че свирехме в Торонто или Монреал. Бяхме някъде в Канада. След първите две песни човек от публиката извика: „Това не е финландски метъл!“. Беше много смешно.

От другата страна - Кое е най-странното място, на което сте свирили?

Keijo Niinimaa - Не мисля, че сме попадали на подобно място. Поне не си спомням. Какво всъщност означава странна локация? Свирили сме в много алтернативни клубове и DIY пространства, но аз не ги възприемам така. Там има трудолюбиви хора, които се опитват да правят добри партита. Затова не ми е необичайно да свиря в нечий двор, където токът е осигурен с бензинов генератор. Такава обстановка определено не ме учудва. Тази музика е започнала именно по този начин. Всеки концерт все още е важен за нас. Дори много важен. Може би затова сега не си спомням наистина необичаен случай... Сетих за един. Имаше нощен клуб в предградията на Хелзинки. Промоутърът по някакъв начин беше свързан с хора, които управляваха част от местния подземен свят. Усещаше се, че мястото има връзка с наркотиците. Не съм напълно против тях, но клубът беше малко съмнителен. Не бяхме точно уплашени. Просто не се чувствахме напълно спокойни. Обикновено не правим бисове. Изсвирваме сетлиста и си тръгваме. След края на изпълнените ни на този концерт промоутърът дойде при нас и каза: „Хей, момчета, трябва да се върнете, иначе ще ви убия“. Добре. Върнахме се на сцената и изсвирихме още няколко песни. Той беше доволен, а ние получихме допълнително водка. Накрая всичко се нареди. Но си тръгнахме доста бързо. Това се случи във Финландия, но подобно преживяване е възможно във всяка страна. Разбира се, наркотиците са интересна тема. Те съществуват и хората ги употребяват. Докато са толкова много криминализирани, около тях ще има много проблеми. Но дори аз не знам дали пълната декриминализация би била правилното решение.

От другата страна - Защо с годините грайндкорът започна да се възприема като забавна музика, а не толкова сериозно, колкото в началото?

Keijo Niinimaa - Да, има такива поджанрове. Съществува така нареченият shitgrind. GUTALAX например са наши близки приятели. Те са смешни, забавни за гледане и са добра група. Много банди вкарват хумор в грайндкора, докато ние сме по-скоро от старата школа. Искам и пиша по теми, които имат значение за мен. Мисля за онова в света, което ме разстройва. За съжаление вдъхновение се намира лесно, защото човечеството непрекъснато се проваля. Затова политическият, хуманистичният или критичният грайндкор е по-близък до мен - музиката, която предпочитам. Но границата е тънка. Ако доведеш дадена идея до крайност, понякога се получава добре. CANNIBAL CORPSE не са точно грайнд, но са подходящ пример. Те пишат по толкова неприлични и странни теми, че накрая подходът им някак работи. Не е точно смешно. Макар че се надявам и самите те да не приемат всичко напълно сериозно.

От другата страна - От десетилетия крещиш за проблемите на обществото. Депресиращо ли е, че материалът никога не свършва?

Keijo Niinimaa – Четенето на новините е депресиращо. Тази година беше особено ужасна. Случват се все повече неприятни събития. Когато погледнеш назад към 2019 година, положението изглеждаше сравнително добро. Светът не беше съвършен, но после започна едно хлъзгаво спускане и ситуацията непрекъснато се влошаваше. Винаги има от какво да се оплачеш, но аз не обичам да го правя самоцелно. Стремя се да посочвам онова, което ми изглежда погрешно или се нуждае от промяна. Тези теми съответстват на музикалното ни съдържание. Музиката е агресивна и звучи някак отчаяно. Не мисля постоянно за проблемите, защото би било прекалено тежко. Не бих гледал настрани, но и непрекъснатото задълбаване не помага на никого. Разбирам хората, които се чувстват потиснати от всичко. Аз лично се опитвам да не стигам дотам. За мен е важно да ми пука, въпреки че един човек може да направи толкова малко. Музиката помага да насоча тези емоции, особено на живо. Докато крещя, текстовете сякаш преминават през мен. Моментът прилича на прочистване и накрая се чувствам много по-добре. Така изкарвам всичко от системата си.

От другата страна - Тогава екстремната музика прави ли хората по-спокойни в ежедневието?

Keijo Niinimaa - Такъв е моят опит. Сигурно има изключения. Но ако отидеш на „Obscene Extreme“, не знам дали си бил там, ще попаднеш на наистина спокойно, приятно и страхотно място. Разбира се има изключения. И там има идиоти, които вършат глупости. Но на фона на толкова много хора са съвсем малка част. Като цяло всички се усмихват, щастливи са и са миролюбиви. Могат да скачат от сцената, да изкарат яростта си в мош пита и да слушат екстремна музика. Предполагам, че фестивалът на „Sofia Waste Water System“ е подобно място. Там можеш да се освободиш от негативните чувства. Същото важи и за музикантите. Повечето хора, които съм срещал на тази сцена, са наистина миролюбиви и приятни.

От другата страна - Кое е по-трудно днес - да създадеш наистина екстремна музика или да шокираш някого в култура, в която почти всичко вече е доведено до крайност?

Keijo Niinimaa - Не мисля, че се стремим да създаваме все по-екстремна музика. ROTTEN SOUND имат много албуми. Постепенно сме намерили стила си, макар че продължаваме да се развиваме. В дискографията ни има определени промени, но не се опитваме непрекъснато да разширяваме границите. Когато започнахме, бяхме по-скоро crust или crust/grind банда. После се насочихме повече към грайндкора, станахме по-екстремни, а звукът се доближи до сегашния ни стил. Това бяха стъпки към начина, по който звучим днес. Никога не сме вярвали, че трябва да бъдем най-екстремната група в света. Целта ни не е да сме най-бързите или най-шумните. Не сме MANOWAR на грайндкора. Не знам кой заслужава това определение. Може би завръщащите сеавстралийци BESTIAL WARLUST, които са много добра група. Ние искаме да правим музика, която остава и която ни харесва да свирим. Надявам се, че композираме добри песни. Поне самите ние ги възприемаме така. Стилът ни е компресиран рокендрол. Казвал съм го и преди. Структурите може вече да не са чак толкова конвенционални, но в началото на новия век често използвахме съвсем класическа форма - куплет, припев, куплет, припев, преход, куплет и припев. Само че беше грайндкор. NAPALM DEATH също често създават по този начин и парчетата им се запомнят. В същото време решихме да променим тези структури. Започнахме да използваме различни модели, за да има непредвидимост. Но, както казах, целта не е да бъдем екстремни на всяка цена. Правим онова, което обичаме.

От другата страна - Може ли техническото усъвършенстване да стане опасно за грайндкора?

Keijo Niinimaa - Не мисля, че сме правили много промени по оборудването си. Всъщност използваме една и съща апаратура от години. Сега Mika Aalto свири и „бас“ с китарата си, която минава през октавер ефект. Затова трябваше да намери начин да получи подходящ басов звук, но да запази китарния тон на китарния педал „HM-2“. Самият китарен тон идва от „HM-2“, пуснат през два усилвателя, които малко го разширяват. Всичко работи, затова няма нужда да го поправяме. Не сме навлезли в света на „Neural DSP Technologies“. Моделирането става все по-добро, но тук може да има и психологически момент. Дали ламповият усилвател звучи по-добре, когато го виждаш пред себе си, дори ако не го използваш? Не знам колко групи днес носят усилватели на сцената, а в действителност свирят директно през озвучителната система. Не съм сигурен. При някои жанрове този подход работи. Вземи например MESHUGGAH. Те развиха звука си до сегашното му състояние. Той се основава на по-роботизиран китарен тон и е част от тяхната идентичност. Уважавам го. MESHUGGAH са страхотна група и са създали наистина спорни, но и велики творби. Ние обаче се опираме повече на олдскуул развитието на звука от края на 80-те и началото на 90-те. Както казах, щом не е счупено, няма да го променяме. Същото важи и за барабаните. Понякога барабанистите искат да използват тригери, но ние разчитаме основно на акустичния звук.

От другата страна - Нека сменим посоката и да минем към по-забавни въпроси. Песните на ROTTEN SOUND често са по-къси от интротата на други групи. Случвало ли ти се е да създадеш парче, за което да си помислиш, че опасно се доближава до прогресив рока?

Keijo Niinimaa - Може би не точно до прог рока, но в „Murderworks“ има песен, която се казва „Obey“. Тя е от третия ни албум и хората постоянно я искат на живо. За нас обаче е прекалено дълга. Тя е над три минути. Не искаме да композираме толкова дълги песни. Става ни скучно, когато ги свирим. Въпреки това направихме няколко специални концерта, посветени на „Murderworks“ и „Exit“. На тях изпълнихме „Obey“ точно както е записана. Дори тогава обмисляхме дали да не я съкратим. Накрая я изсвирихме цялата и се получи добре. Днес често свързваме три песни наведнъж. Така те се усещат като една по-дълга композиция, която продължава между три и пет минути. Ако ги приемеш като едно цяло, резултатът донякъде е прогресивен. Вероятно в него има около двайсет рифа, много смени на темпото и редица други обрати. Ако не познаваш музиката ни и начина, по който се променят песните, всичко може да ти прозвучи доста хаотично.

От другата страна - След повече от 30 години грайндкор кое боли най-много след концерт - тялото, ушите или мнението ти за човечеството?

Keijo Niinimaa - Използвам тапи за уши още от втората ни репетиция през 1988 година.  Всъщност започнахме като дет метъл група. Преди ROTTEN SOUND имахме друга дет метъл банда, така че това не беше първата ни група. Още тогава започнах да нося тапи. Ушите ми са в добро състояние. От време на време проверявам слуха си и за щастие досега не съм имал проблеми. Колкото до тялото, концертите не ме съсипват чак толкова. Старая се да се грижа за себе си. По време на турне не винаги успявам, но извън турнетата се опитвам да тренирам. Ходя пеша, понякога тичам. Така поддържам прилична физическа форма и мога да издържам по време на живите участия. Затова предполагам, че е последното – човечеството. Как точно го формулира? Коя беше последната възможност?

От другата страна - Мнението ти за човечеството.

Keijo Niinimaa - Мнението ми за човечеството - да, за съжаление. Трябва да избера него. Но, както казах, след концерта вече съм преминал през тези емоции. Изкрещял съм ги и няма нужда да говоря прекалено много за тях. Обикновено с удоволствие отивам при щанда с мърчандайза и се срещам там с феновете. Може да раздам няколко стикера и, надявам се, да продам и няколко тениски.

От другата страна - Грайндкорът е обсебен от скоростта. Кое е най-бавното решение, което ROTTEN SOUND някога са вземали?

Keijo Niinimaa - Най-бавното решение? Не знам. Всъщност имаше един такъв случай с албума „Cursed“. Вече имахме готови микс и мастър. Материалът беше изпратен на „Relapse“ и беше готов за пресоване. Един месец по-късно стигнахме до извода, че не харесваме мастъра. Това се случи буквално ден преди да започне пресоването на винилите. Лейбълът изобщо не беше доволен, но ни позволи да направим нов микс и нов мастър. Така че това беше наистина бавно решение. Трябваше да го вземем далеч по-рано. Не мога да се сетя защо се случи така. Не бяхме съвсем доволни и все пак постоянно си казвахме, че резултатът е приемлив. Радвам се обаче, че накрая променихме микса и мастъра. Сега албумът звучи далеч по-близо до онова, което искахме.

От другата страна - Случва ли ти се след години да чуеш запис на ROTTEN SOUND и да се запиташ: „Защо бяхме толкова ядосани?“

Keijo Niinimaa - Слушам много екстремна музика и не ми се струва странно да чуя гневна песен. Отговорът е „Не“. Но истината е, че рядко слушам собствената ни музика. Когато имаме нов запис, обикновено го пускам няколко пъти. Това ми помага да го запомня по-добре и да усетя как работи. Понякога трябва да си припомня песни от сетлиста и тогава отново се връщам към по-старите записи. Но почти никога не си пускам ROTTEN SOUND просто за удоволствие. В ранните години, разбира се, представяхме музиката си на приятелите: „Хей, чуйте, имаме нов запис“. Радвахме се на всяко ново издание. Надувахме го, докато пиехме бира с приятели. Сега се опитвам да не го правя. Това обаче е част от развитието на една група и не го смятам за проблем. Наистина е хубаво, когато приятели създадат нова банда. Срещате се и ти казват: „Хей, направихме първото си демо“ или „Новият ни албум ще излезе догодина, искаш ли да го чуеш?“. Почти винаги искам. Но, както казах, вече имаме толкова богата дискография, че не изпитваме нужда да слушаме самите себе си.

От другата страна - Песните на ROTTEN SOUND често имат заглавия от една дума. Това артистичен минимализъм ли е или никой в групата не иска да губи ценно време за грайнд?

Keijo Niinimaa - Открих, че заглавията от една дума работят отлично на концерт. Английският не е родният ми език и имам добри и лоши дни. Понякога ми е трудно да произнасям думите така, както бих искал. Друг път просто не ми пука. Произнасям ги по финландски, но дори и тогава едната дума е изключително ефективна. За първи път стигнах до тази идея за албума „Murderworks.“ Процесът ми на писане почти винаги е един и същ. Първо пиша текста, а после търся в него заглавието на песента. Същия подход приложих и към този албум. Накрая махнах всяка излишна дума. Еднословните заглавия изглеждаха добре и върху обложката. Още при „Exit“ обаче наруших правилото. Понякога една дума работи много добре, а друг път е по-удачно да разшириш заглавието. Просто стигнах до този подход и често най-простият вариант е най-добрият. Определено. Вземи например албума „Exit“. Обложката му е доста зловеща. Не искахме да предизвиква травматични реакции, но се получи изображение, което може да отключи самоубийствени мисли. Идеята всъщност беше да критикуваме начина, по който корпорациите се отнасят към хората. Те ги третират като ресурс и човек може да се озове на наистина лошо място. Затова върху обложката има мъж в костюм, който си пръска главата. Работното заглавие на албума беше „Emergency Exit“. Беше свързано с изображението. Някой стои до аварийния изход и постъпва точно по този начин. После осъзнах, че е много по-силно, ако албумът се казва само „Exit“. След което започнах да виждам заглавието навсякъде по време на полети. Беше страхотно. Хубав подсъзнателен начин за реклама. Мисля, че NAILS са го направили дори по-добре. Когато обикаляме из САЩ, навсякъде има реклами с думата „Nails“.

От другата страна - Представи си, че ROTTEN SOUND са поканени да изнесат мотивационен семинар за млади музиканти. Как би се казвала тази презентация?

Keijo Niinimaa - Това е труден въпрос…Грайнд до смърт!

От другата страна - И накрая - ако стрийминг алгоритмите решат, че ROTTEN SOUND трябва да станат по-приятни за слушателя, кое би било първото напълно неприемливо предложение?

Keijo Niinimaa - Чистото пеене.Всъщност в първия ни миниалбум „Psychotic Veterinarian“ може да бъде чуто почти чисто пеене. Но не бих искал да го смесваме със сегашния ни стил. Мисля, че за Mika Aalto също би било трудно да свири някоя от песните с чист китарен звук, без дисторшън. Така и двете промени стават напълно неприемливи.