Лесна работа: Ритуалите

На днешния Кръстовден на много места в България освещават семената, предназначени за посев. В храма се носят пшеница, ръж или ечемик, които свещеникът благославя с молитва, а после хората смесват въпросната шепичка семена с останалите, предназначени за сеитба. Тогава са спокойни, че домът е защитен, а годината ще бъде плодородна. Красотата на тази традиция се основава на силната символика, според която както кръстът чрез жертва води до Възкресение, така и семето умира в земята, за да отвори път за нов живот.

Защо хората откриват спокойствие в тези вярвания и ритуали?

Разбира се, всеки има различни причини да предприема или да не предприема каквото и да било.

Ето приемливо обяснение от гледна точка на психологията: ритуалите вършат работата на хапче против тревожност. Опитваме се да структурираме нещата и да намалим несигурността, особено когато резултатите зависят от външни фактори като време или реколта. По принцип е хубаво човек да засади поне едно семенце. Ако не поникне, да засади второ, трето, десето. Все някога ще се получи... Природата обича упоритите.

От гледна точка на еволюцията човешкият мозък винаги търси и открива връзка между събитията. Ако осветим семената и реколтата се окаже добра, веднага бихме открили причинно-следствена връзка. Последното върви с всякакви ритуали.

Примерно ритуал за плодородна мисъл и благодатни идеи...

Включваме компютъра. Дълго, тъжно и многозночително се взираме в него. После тежко въздишаме и ставаме да си направим кафе. Докато си пием кафето, ритуално произнасяме: „Къде си? О, велика Музо! Докарай насам поне една идея, която не започва с думите:“Това не става за нищо“. Ако Музата се крие и след потретването на ритуала, изключваме компютъра и се залавяме да изчистим къщата. Забелязала съм, че идеите обичат чисти и подредени помещения. С това изчерпахме еволюционните причини, за да се обърнем към културната гледна точка. И тя е в любимото ни чувство за принадлежност. Много хора, които изобщо не вярват в разни ритуали, предпочитат да участват в тях, за да направят нещо заедно с близките си или с общността. Иначе казано: включват се заради купона.

В случай, че търсим религиозните причини да вярваме в ритуали, вероятно смисълът е в признанието, че не всичко зависи от нас. Валидираме духовния акт, а не мъглявите идеи за евентуален успех.

Представям си днешния ритуал и... робот, изправен пред него. Както и да се молим за семената, с каквато и светена вода да ги поливаме, това определено не би променило нито качеството им, нито реколтата.

В края на краищата всичко е въпрос на множество измерими фактори: почва, климат, влага, грижи... Това залага науката – това би казал и роботът.

Но ето ни нас – хората с целия ни емоционален товар.

Едно и също действие, а толкова различни причини: психологическа подкрепа, уважение към хора или традиции, вяра, надежда. И по-скоро ни интересува какво влагаме в самото нещо, отколкото дали то наистина работи. Вероятно това дава живот на обичаите векове наред. Защото такава е човешката природа – да търсим смисъл и свързаност. Помежду си, с природата и ако може, с нещо по-голямо и силно.

Сега – ритуал за хубави моменти: усмихнете се и кажете по нещо хубаво на хората наоколо. Поверието гласи, че който сее усмивки, жъне радост.

Научни доказателства липсват, но статистиката звучи обещаващо.