Когато завръщането боли - "Нина Роза" открива "Златна роза 2026" във Варна

44 фестивал на българското кино „Златна роза“ започва днес във Варна и ще бъде открит с филма „Нина Роза“, копродукция с българско участие, в която една история за завръщане се превръща в разговор за паметта, принадлежността и трудното помиряване с миналото. В главната роля е Галин Стоев. 

В центъра на разказа е Михаил. Човек, който след почти три десетилетия в Канада се връща към мястото, от което е тръгнал и към въпросите, които не могат да бъдат оставени зад граница.

За Галин Стоев, който влиза в ролята на Михаил, това завръщане не е буквално повторение на собствената му биография. Самият той поддържа активна връзка с България, работи тук, среща се с приятели и колеги и не прекъсва емоционалната си принадлежност към страната. Именно затова образът на Михаил се оказва по-скоро предизвикателство, отколкото пряко автобиографично отражение. Герой, който рязко е изгорил мостовете зад себе си и е започнал живота си наново.

Галин Стоев признава, че в работата по сценария и по време на снимките е изпитал „огромна тъга“, чувство, което трудно отделя от самия герой. Понякога е трябвало да се обръща срещу личния си опит на човек, живеещ между различни културни пространства. В други моменти именно този опит му е помагал да доизмисли и уплътни образа на Михаил. Така ролята се е родила в напрежението между личното и чуждото, между преживяното и въображаемото.

Един от ключовите въпроси във филма и в разговора около него е темата за корените. За Галин Стоев те не са еднозначна метафора - могат да бъдат опора, но могат да се превърнат и в инструмент за манипулация, когато любовта към родината е употребявана от политически сили. Актьорът, че превръщането на интимното чувство за принадлежност в средство за конфронтация е едно от най-опасните неща, които могат да се случат на едно общество.

Сблъсъкът между западния поглед на канадската режисьорка Женвиев Дюлюд Дьо Сел и българската действителност се проявява дори в малките детайли от снимачния процес. Стоев разказва за сцена с агънце, което режисьорката възприема почти като част от актьорския състав, докато овчарят спокойно обяснява, че животното няма име, защото след месеци ще бъде заколено. В този епизод се оголва разминаването между идиличната представа за малката общност и суровата логика на живота, в който красотата и жестокостта съществуват едновременно.

От ролята на Михаил в Галин Стоев остава усещането за възможно помирение. Помирение между миналото и настоящето, между границите и пространството отвъд тях. Според него човешкото същество е способно да премине на „по-горна предавка“, където противопоставянията, заради които хората се конфронтират и дори убиват, започват да изглеждат нелепи.

Разговорът излиза далеч отвъд филма и се превръща в диагноза на обществото. Стоев говори за усещане за предразпад, но отказва да го мисли само като апокалипсис. Краят на един свят, казва той, може да бъде начало на друг. В тази перспектива изкуството не е украшение, а пространство, което напомня на човека за собствения му потенциал, включително и за възможността да стане по-добра версия на себе си.

Най-високата цена на безкомпромисното художествено любопитство, признава Стоев, е самотата. Непрекъснатото движение между различни културни контексти изтрива ясното чувство за принадлежност и превръща собственото тяло в единственото място, където противоречивите модели могат да се срещнат. Именно тази цена обаче стои зад свободата да се работи отвъд удобните граници А това е тема, която „Нина Роза“ поставя още с откриването на „Златна роза 2026“.

Повече от Галин Стоев чуйте в звуковия файл.