Лесна работа: И настана оживление

Имах удоволствието да наблюдавам как се създава интерес към нещо.

Става дума за имот на топ локация, силен пример и резултат, постигнат за кратко време. Започна със съобщение в социалните мрежи, което нито беше отхвърлено, нито потвърдено. Без снимки, без подробности, само с информация за солидна цена, но това е пазар - достатъчен е един човек, склонен да даде парите и тогава, колкото и висока да е, цената е оправдана.

Последва мълчание. Имотът кротичко си стоеше, лишен от човешко присъствие и нищо не подсказваше, че е на пазара - нито табелка, нито обява, нито съобщение с контакти за връзка.

После кварталната информационна агенция разнесе новостите: "Имотът май наистина се продава". Случаен минувач се възмути, че хората в квартала са много претенциозни. Ама вярно, такива сме! Казали му, че наоколо се продава имот, а цената е десет пъти по-претенциозна и от живеещите в квартала. Веднага обсъдих темата със собственик на съседно кафене. Той се оказа въоръжен с актуална информация:

"Нали се сещаш за онзи имот? Продават го. Но не знаем кое е лицето за контакт".

И настана оживление.

Пред оградата започнаха да се появяват много фокусирани в постройката господа. Единият с издайническа папка под мишница информираше събеседника си колко е застроената площ и обещаваше да направи снимки. Определено не разполагаше с ключ и не съм сигурна какви точно снимки си мисли, че ще направи между гъстите корони на две овощни дървета и между избуялите цветове на неподдържаните рози...

После се появи следващата пазарна двойка, Хората бяха различни, но потенциалният купувач оглеждаше имота с интерес, а предполагаемият брокер отново държеше папка и обясняваше нещата от живота. Действието пак се развиваше пред оградата, защото очевидно и този посредник не разполагаше с ключ. Приближих се и невинно попитах дали знаят нещо за евентуална продажба. Предполагаемият брокер ме уведоми, че е тук по друг въпрос, за съседната сграда. Докато го казваше, плахо запристъпва настрани, така че в края на изречението вече беше ситуиран пред споменатото съседно място. Предполагам, за да не разваля потенциалната сделка. Колкото по-малко се знае за нещо, толкова по-малка е вероятността то да бъде счупено, урочасано, повредено или развалено. По стара българска традиция... Нали така?

Имах още две подобни случки. Последният младеж се зарадва на въпроса ми и обменихме координати за евентуален оглед. Запитах защо не са качили имота на сайта на агенцията, след като имат право да го предлагат. Отговорът беше, че такова бижу на сайт не се качва.

Та ето как работят нещата.

Ако се чудите защо преди каквито и да е избори повечето кандидати се крият в храстите и изскачат от там в дванадесет без една минута, вярвам получихте отговор: "Такива бижута се крият до последно. За безопасност на бижуто и на брокера"...

Аудиторията винаги се е справяла и без съкровища. Тя по принцип си живее скромно. Не е необходимо да я занимаваме, да я въвличаме, да я разглезваме.

Аудиторията е необходима само за краткия момент, докато избираме бижуто.

После има кой да се закичи с него и със сигурност няма да е тя.