Ваше благородие, госпожа Чужбина: 105 години "бяла емиграция" в България

Изложбата „Ваше благородие, госпожа Чужбина: 105 години "бяла емиграция" в България“, подготвена от Държавна агенция "Архиви", е подредена във Варна от 23 септември до началото на месец ноември т.г. в зала „Север“ на Археологическия музей.

Изложбата е подготвена по повод на 100-годишнината от решението на българското правителството да приеме в пределите на страната значителен брой руски емигранти. С документи и снимки са показани основни моменти от посрещането и адаптирането на емигрантите, създаването на руски емигрантски културно-просветни и професионални организации, както и трайните следи, които различните представители на науката и културата оставят в българското общество.

"През 2021 година изложбата, която разказва за съдбата на руската емиграция след Първата световна война и Руската гражданска война, започва своето пътуване из страната и е представена в София, Перник и Хасково, където има също големи такива общности и техни наследници. Пет години по-късно отново е на път, през лятото беше представена в Бяла, а сега гостува и в Регионален исторически музей – Варна", разказва доц. д-р Валери Йотов.

Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Валери Йотов можете да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава Комитет по въпросите на руските бежанци като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон. В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: „Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне“.

Приносът на преминалите ина  останалите като в своя нова родина представители на тази руска „бяла емиграция“ в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на  България.

Трагедията на един народ и спасителният бряг в България

Историческите събития се разиграват в периода след 1918 година по време на разгорели се сблъсъци в бившата Руска империя между Червената армия и Бялата армия или гвардия. След отстъплението през Константинопол и лагерите в Галиполи, огромна маса от бежанци – между 30 000 и 40 000 души – пристига в България, предимно с кораби през Варна, но и по маршрути по суша.

Доц. д-р Валери Йотов отбелязва хуманния жест на тогавашната българска държава и правителството на Александър Стамболийски: "България тогава има своите проблеми, но по онова време все още паметта за Освобождението и уважението към Русия са били живи в целия народ. Този прием се оценява от историците не само като коректен, но и като радушен."

Независимо от тежките икономически условия в страната, свързани с приемането едновременно и на бежанци от Добруджа, от Беломорска Тракия, от днешна Македония, пристигналите руски емигранти не се оплакват от съдбата си, а се включват активно в икономическия и обществения живот в България.

Ярки следи във Варна и в българската наука

Сред хилядите "бели емигранти" има военни, интелектуалци, лекари, учители и учени, чийто принос е уникален. Доц. д-р Йотов отделя специално внимание на Сергей Иванович Покровски – малко позабравен и подценен учен, изследовател и археолог, който оставя трайна следа в изследването на Варна и Несебър. 

Покровски е командирован от Народния музей в София във Варна, за да подпомогне основателя на варненската археология Карел Шкорпил, чиято възраст вече напредва. Покровски е първият проучвател на Римските терми във Варна - преди разкопките, които той започва, се е считало, че става дума само за римска кула. Археологът е изследовател и на манастира Караач Теке, на базиликата при устието на Камчия и на църквите в Несебър. Благодарение на Сергей Покровски са документирани в планове и скици и всички находки в древната Сердика по време на бурното строителство в столицата през 30-те години на 20. век.

Друг бележит представител е генерал Вадим Константинович Лазаркевич, който остава в Несебър, става фотограф и запечатва стотици пейзажи и църкви, сътрудничейки си с първия български реставратор Александър Рашенов.

Пример за значими за нашата културна история личности са и академик Андрей Грабар, създател на Страсбургската школа за византийско изкуство и пръв изследовател на Боянската църква, художникът Николай Ростовцев - автор на стенописите в катедралния храм "Св. Успение Богородично" във Варна, театралният режисьор Николай Масалитинов и много други.

От академици до миньори и занаятчии

Доцент Йотов напомня, че не само големите имена правят историята. Стотици полкови лекари живеят скромно и практикуват в българските села, свещеници и учители и дори потомствени миньори от Донбас, заселили се и работили в мините в Перник, оставят значима следа в българското общество. Сред емигрантите има хиляди обикновени войници и трудови хора, занаятчии - като бъчваря Сергей Сотников в Бяла, които бързо се интегрират и стават част от местната общност.

Следите на тази емиграция във Варна са проучени в книгите на учителката и потомка на емигрантски род София Букасова-Богословова и на историка Тодор Димов.