Хазартът, бързите кредити и тревожността: кога рискът се превръща в зависимост

На фона на предстоящото обсъждане между първо и второ четене на проектозакона за потребителските кредити и на засилените обществени искания за пълна забрана на рекламата на хазарт, темата за финансовата уязвимост и зависимостите отново излиза на преден план. Конкретен повод е и трагедията в Исперих, разтърсила обществото неотдавна. Разследващите работят по версия, че баща е убил двете си дъщери и след това е сложил край на живота си, а според публичната информация се проверяват множество възможни фактори, включително финансови затруднения, данни за хазартна зависимост, семейни проблеми и др.

„Хазартната зависимост е една от най-трудно лечимите зависимости“, подчертава проф. д-р Христо Кожухаров, психиатър и психотерапевт, който работи активно по темата още от края на 90-те години на 20. век. По думите му общественият разговор често се активира след подобни тежки събития, но рядко води до устойчиви, последователни решения.

„Обикновено темата се повдига след някакви събития, но след три или десет дни заглъхва без да се стигне до трайни проучвания, изводи, решения и промени“, подчертава психиатърът..

Цялото интервю на Валерия Василева с проф. д-р Христо Кожухаров, д.м. можете да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.

Според професор Кожухаров има известна връзка между двете теми - хазарт и кредитна задлъжнялост, но не всеки човек, който взема кредит, има хазартна зависимост. Но когато финансовите решения са импулсивни, необмислени и се вземат като моментен опит за облекчаване на тревожността, рискът расте. Особено тревожен сигнал е моделът, при който един заем се погасява с друг.

„Червените флагове светват, когато решенията за бързи кредити са импулсивни и целят моментно решаване на проблема, а не дългосрочно излизане от него“, обяснява специалистът.

Бързото решение като капан

В практиката си професор Кожухаров вижда как рекламните послания, SMS офертите и обещанията за „лесни“ пари могат да отключат поредица от емоционални и финансово рискови решения. Те достигат до човека именно в моменти на тревожност, задлъжнялост, празници, несигурност или усещане за липса на изход, а по-импулсивните хора не се замислят какъв е интересът зад тези реклами, че това не са благотворителни организации, които просто искат да ни възнаградят, защото сме нещастни.

„Тези послания действат като тригери. Те провокират бързо импулсивно действие — взема се кредит, тревожността временно спада, а после проблемът се връща и често става още по-тежък“, казва той.

Психиатърът посочва, че хората често не разполагат с достатъчна финансова култура и не анализират условията на кредита, реалната цена на заема и собствените си възможности да го обслужват. Вместо да потърсят независима консултация, те могат да се доверят на реклама, на случайни съвети или на обещанието за бързо облекчение на тревожността.

„Колкото повече човек отложи решението и не действа на момента, толкова по-вероятно е да вземе рационално, а не емоционално решение“, отбелязва проф. Христо Кожухаров.

Кога близките трябва да реагират

Най-ранният знак невинаги е самият заем. По-често проблемът се вижда в промяната на поведението — потайност, постоянни молби за пари, избягване на разговори, известия от колекторски фирми, опити един дълг да бъде покрит с друг, необясними липси на средства или рязка раздразнителност.

„Когато близък започне да погасява един кредит с друг, когато търси пари, без това преди да е било характерно за него, когато стане по-потаен или започнат да идват предупреждения от колекторски фирми — трябва да се реагира“, казва проф. Кожухаров.

Реакцията обаче не означава обвинения, скандал или поредно „спасяване“ чрез изплащане на дълговете. Според него семейството трябва да насочи човека едновременно към специалист по психично здраве и към финансов експерт, който да помогне за реалистичен план за задълженията.

„Близките могат да бъдат част от лечебния процес, но не могат да бъдат част от решаването на проблема вместо зависимия. Когато непрекъснато погасяват дълговете му, той не натрупва опит от последствията“, обяснява специалистът. 

Това не означава изоставяне. Означава поставяне на ясни граници, отказ от финансиране на зависимото поведение и участие в координиран процес на лечение и подкрепа.

„Най-важният извод е за границите — нито прекалена близост, нито прекалена дистанция. Близките не бива да се превръщат в спасители, но не бива и да оставят човека в изолация.“

Рекламата: важна, но не единствена мярка

Според проф. Кожухаров ограничаването на хазартната реклама би било полезна стъпка, но не и самостоятелно решение. Той предупреждава, че всяка зависимост е сложен проблем — с психологически, семейни, социални и икономически измерения.

„Забраната на рекламата е нещо добро. По принцип обаче никоя зависимост не може да се реши само със забрани. Това е стъпка в правилната посока, но не бива да абсолютизираме“, казва той.

По думите му широкото присъствие на хазартни послания нормализира риска, особено сред младите хора и хората с по-висока импулсивност, тревожност или трудности в самоконтрола. Проблемът се задълбочава, когато известни личности и спортни фигури участват в реклами, а след това се появяват като лица на кампании срещу зависимостите.

„Това са противоречиви и грешни послания. Необходими са решения, които са обмислени цялостно, а не на парче“, подчертава проф. Кожухаров.

Той смята, че политическите решения трябва да се основават на постоянен диалог с психиатри, психотерапевти, специалисти по зависимости, представители на системата на образованието, социалните услуги и организациите за защита на потребителите.

Тревожността и търсенето на изход

В основата на много рискови поведения стои тревожността. Човек може да я потиска чрез хазарт, алкохол, храна, медикаменти, рисково шофиране или други краткотрайни форми на бягство. Общото между тях е обещанието за незабавно облекчение — и високата цена след това.

„Нормално е да искаме да не сме тревожни. Проблемът е, че често избираме опасните начини да се справим — алкохол, вещества, хазарт, импулсивни покупки или кредити“, казва проф. Кожухаров.

Алтернативата е навременна помощ: разговор с психолог, психотерапевт или психиатър; търсене на финансова консултация; ограничаване на достъпа до средства за хазарт; споделяне с близък, който може да реагира спокойно и отговорно; изработване на ясен план за дълговете.

„Зависимостта не е черно-бяла категория. Не става дума просто за човек, който е ‘болен’, а после изведнъж е ‘излекуван’. Това е процес, който изисква време, постоянство, подкрепа и готовност за работа.“

Трагедията в Исперих поставя болезнени въпроси не само за хазарта, дълговете и психичното здраве, но и за способността на институциите, семействата и обществото да разпознават риска навреме. Законодателните промени и ограниченията върху рекламата могат да намалят част от вредите. Но устойчивата превенция започва по-рано — с критично мислене, финансова грамотност, достъпна психична помощ, последователни политики и готовност да видим проблема, преди той да се превърне в криза.

Ключови акценти

• Хазартната зависимост е сред най-трудните за лечение и не се преодолява само с воля, лекарства или забрани.

• Не всеки кредитополучател е зависим, но импулсивните заеми и погасяването на един дълг с друг са сериозни предупредителни сигнали.

• Рекламите, SMS офертите и внушенията за „лесни“ пари могат да действат като психологически тригери в моменти на тревожност и финансова уязвимост.

• Близките не бива да покриват системно дълговете на зависимия, но трябва да го насочат към психиатър, психолог или психотерапевт и към финансов специалист и могат да участват в процеса на терапия.

• Забраната или строгото ограничаване на хазартната реклама е важна превантивна мярка, но не е достатъчна без лечение на зависимите, образование и постоянна държавна политика.

Визитка

Проф. д-р Христо Кожухаров е психиатър и психотерапевт с дългогодишна клинична и експертна практика в областта на психичното здраве, зависимостите и тревожните разстройства. Работи по проблемите на зависимостите от края на 90-те години като специално внимание отделя на хазартната зависимост, семейната динамика при зависими поведения и ролята на ранната професионална помощ. В публичните си изяви акцентира върху нуждата от комплексен подход — психиатрична и психотерапевтична подкрепа, участие на семейството при ясни граници и последователна превенция. Ръководител е на Втора психиатрична клиника към УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, заместник-декан на Медицинския факултет на МУ-Варна, председател на УС на Българска психиатрична асоциация.