Преводачът създава светове, а не просто пренася думи

Преводът започва да изгражда светове още с отварянето на новата книга. Независимо дали става дума за фантастика, фентъзи или история, развиваща се в познатата ни действителност. Това каза в специално интервю за Радио Варна професионалния преводач на книги Клаудия Рап. Тя беше във Варна за участие в „Булгакон 2026“, организиран от Регионалната библиотека "Пенчо Славейков".

За Клаудия Рап най-важно е да бъде уловен гласът на текста, а не да се следва механично всяка дума. Преводът може дори да изведе нюанс, който авторът не е осъзнал напълно, но това обикновено се случва интуитивно, а не като предварително търсен ефект.

Най-трудна за предаване се оказва тишината. Като пример Рап посочва превода на "Big Sur" от Джак Керуак. Книга с пасажи на делириум и финално стихотворение, изградено от звуци, ехо и ритъм. При подобен текст няма устойчив смисъл, който да бъде следван дума по дума. Преводачът трябва да го произнесе, да го изслуша и да намери неговото звучене. Именно там, по думите ѝ, работата става най-вълнуваща.

Бавното и внимателно четене, което професията изисква, превръща преводача в по-критичен читател, а вероятно и в по-взискателен писател. Детайли, които други биха подминали, стават видими, когато текстът се разглежда изречение по изречение.

По отношение на собствените си по-ранни произведения Клаудия Рап защитава идеята, че развитието трябва да остава видимо. Вместо старите текстове да бъдат пренаписвани, онези, които вече не отговарят на авторовите виждания, могат просто да бъдат спрени от публикуване. „Съжалението е пропиляна емоция“ — грешките и малките стъпки трябва да бъдат приемани като част от творческия път.

Повече от Клаудия Рап в звуковия файл.