Образованието между данните, компетентностите и човешкия фактор

Българското училище е изправено пред въпрос, който вече не се свежда само до оценки, програми и дисциплина. Как да стане място, в което децата не просто влизат в класната стая, а намират смисъл да учат, да мислят и да прилагат знанията си? Отговорите в трите интервюта сочат в една посока — образованието трябва да се планира според реалните дефицити, да стъпва на данни и да поставя в центъра човешкия потенциал.

Петя Петрова от Института по образование към МОН поставя акцента върху регионалното планиране на квалификацията на учителите. Според нея подготовката на педагогическите специалисти трябва да отговаря на конкретните нужди на училищата и общностите, а не да се свежда до общи теми и статистически показатели.

„Да не подхождаме към работата си като към статистически фигури, с които работим данни, а като личности, зад които има човешки съдби.“

По думите ѝ трябва да се работи едновременно с индивидуалната потребност на учителя, спецификата на училището и регионалните дефицити, за да се създават реални регионални профили.

Темата за данните продължава и в думите на Георги Стайков, главен експерт в Института по образование към МОН. Той предупреждава, че резултатите от международните изследвания не бива да се четат само като диагноза за неграмотност.

„Слуховете за това, че децата не умеят да четат и да пишат и да правят изводи, са силно преувеличени.“

Според него проблемът е, че учениците често не са подготвени да решават непознати практически задачи, а училището трябва да развива любознателност и увереност в ситуации, които не са предварително „учени“.

Георги Стайков свързва това и с мотивацията на учениците. Той посочва, че децата често „ходят до училище“, но не и „на училище“ в смисъла на включено и осмислено участие.

„Около 29% от българските ученици почти всеки четвърти твърди, че ученето е губене на време.“

Затова, според него, реформата не може да бъде само дисциплинарна или формална. Тя трябва да направи ученето приложимо и свързано с живота, защото ученето не приключва с последния учебен час или с дипломирането.

„Ученето не е процес, който приключва в рамките на 12 години.“

Също така главният експерт в Института по образование към МОН Георги Стайков настоява, че добрите образователни политики трябва да се доказват, а не просто да се обявяват.

„Доброто образование по света е образование, което се основава на данни. Всяка крачка напред е свързана с много сериозен анализ, който се основава на данни.“

Така темата за дисциплината, новите предмети или повече часове се връща към един основен критерий - има ли доказателства, че дадена мярка ще работи.

Проф. Галин Цоков от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и бивш служебен министър на образованието поставя тези въпроси в по-широката рамка на Образование 5.0. Според него не става дума за противопоставяне между знания и компетентности, а за промяна на акцента — от натрупване на информация към развитие на потенциала на детето.

„Не става въпрос за разлика от гледна точка на това, че едното изключва другото. Става въпрос по-скоро за акцента.“

В този модел технологиите, включително изкуственият интелект, не са самоцел, а инструмент, който трябва да се използва човекоцентрирано.

Общият извод е, че българското образование има нужда не от отделни, откъснати мерки, а от последователна посока. Регионалните различия трябва да бъдат разпознати, учителите - подкрепени, учениците - въвлечени в смислено учене, а политиките - проверявани чрез данни.

„Трябва да има национално съгласие, трябва да има национален подход, национална програма за развитие на образованието.“

Само тогава училището може да премине от институция, в която се ходи по задължение, към среда, в която знанията се превръщат в умения, ценности и готовност за бъдещето.

Днес във Варна започна Международния образователен форум „Образование на бъдещето“ с над 400 участници от осем държави и представители на 299 институции, структури и организации

Събитието е организирано от Община Варна в партньорство с Министерството на образованието и науката, Националното сдружение на общините в Република България и ИКТ Клъстер Варна.

Форумът събира представители на образователни институции, общински администрации, академичната общност, бизнеса и неправителствения сектор от България и чужбина. Международното участие включва представители на САЩ, Грузия, Германия, Турция, Великобритания, Испания и Естония. От България са регистрирани участници от София, Пловдив, Русе, Силистра, Бургас, Българово, Казанлък, Стара Загора, Велико Търново, Шумен и други градове.