Когато думите на Димитър Воев отново зазвучат

Иван Юруков превръща „Част от колекция“ в искрен сценичен мост между поезията, музиката и зрителя

петък, 25 септември 2026, 15:35

Когато думите на Димитър Воев отново зазвучат

СНИМКА: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Размер на шрифта

В неделя от 21 часа Варненският драматичен театър ще приюти един спектакъл, който не просто се гледа, а се се преживява.

„Част от колекция“ събира музика, театър и текстове на Димитър Воев (идеологът на Нова Генерация) от книгата „Поздрави от мен боговете“ в жива среща с неговия неспокоен свят. Музикално-театралното представление е в програмата на второто издание на Международния черноморски фестивал "Театърът се вълнува" (23-28 септември).

Режисьорът Иван Юруков вярва, че заглавието носи усещането за принадлежност: „Всеки може да се превърне в малка частица от една голяма колекция“. На сцената тази колекция е човешка - от самотници, търсещи гласове и хора, които не се побират в готовите рамки. За Юруков Воев е творец, надскочил своето време, а думите му и днес звучат „все така актуално“ и дори „пророчески“. 

Спектакълът не се опитва да възкреси миналото, а да го пропусне през чувствителността на днешния човек. 

„Разпознаваме се в неговото творчество и намираме начин да се изразяваме чрез това, което той е казал“, споделя режисьорът. 

Най-голямата надежда на екипа е проста и светла - думите да достигнат до хора, които досега не са се докосвали до света на Воев. 

„Ако то наистина успее да достигне до сърцата им, за нас това е победа“, казва Иван Юруков. 

Музиката не заглушава словото, а го носи внимателно – в смесица от дарк поп, постпънк и кабаре, изпълнени с акустична близост. 

„Разчитаме повече на словото, а музиката да допринася за настроението“, обяснява той. Тъкмо затова актьорите следват текста с почит и дисциплина: „Не можем да си позволим да импровизираме върху неговия текст“. Но в тази точност няма студенина, а има сарказъм, самоирония и онази човешка усмивка, която прави тежката истина по-поносима. 

Юруков признава, че му е интересно „онова, което е тъжно или страшно, да бъде представено по възможно лек и дори смешен начин“. Най-силно режисьорът преживява финала. Това е диалогът между Йон и Ана, изправени на ръба на огромна черна скала пред безумието на света. Тогава сцената се превръща в тих остров, а публиката - в близък кръг от хора, между които думите намират истински дом. 

„Превръщаме се в проводници на духа на Димитър Воев“, казва Юруков – и именно в тази честност е топлото сърце на „Част от колекция“.