Лесна работа: Балансът

Предполагам, онези от нас, които успяха наскоро да си вземат ден отпуск и да организират дълъг уикенд, още се връщат към освежаващите емоции.

И аз така. Изкушавам се да споделя. Дълъг уикенд по нашето южно Черноморие. Беше прекрасно. Нов петзвезден хотел. Забележителна гледка, отдаден екип, хубав интериор. Подкрепям българския туризъм. Оставих петзвездно ревю.

Но какво се случи?

Сутрин, освен закуската, която си поръчваш, ти носят като комплимент класическа порция. Когато посегнах към нея, за да отворя бурканчето със сладко, изненада!

Оказа се вече отворено и наполовина празно. Комплимент втора употреба. Случвало ли ви се е? На мен - не. Ето защо преди малко споделих, че става дума за петзвездно заведение. Честно, закуска втора употреба не съм получавала никъде, без значение от броя на звездите, но... винаги има първи път.

На следващата сутрин сервитьорът, на когото бяхме посочили грешката, дочу, че много бързаме да си тръгнем и забави закуската ни с повече от половин час. Предполагам като наказание за случката с бурканчето втора употреба.

Защо разказвам това? Защото един човек може да съсипе усилията на цял екип. Преживяването може да е вдъхновяващо, положително, незабравимо в най-добрия смисъл на думата и само една лъжичка катран да промени всичко.

Казвам го и по друга причина: понякога грешим, изморяваме се, объркваме нещата. Всичко е възможно.

Дори не би ми хрумнало да споделям случката преди забавянето и наказателната акция към нас на тръгване, но последното ме накара да помисля и за друго.

Съзнавам колко важно е човек да печели, да има заплата, социални осигуровки – необходимото, поне за екзистенц минимума. Но не по-малко важно е да харесваме работата си, да я вършим, ако не с удоволствие, поне старателно и с отношение. Иначе можем да съсипем труда на много други хора, а едва ли искаме да е така.

Точно преди да кажа тези думи, се разминах с работници, които бяха разглобили временни постройки след едно събитие. Всъщност представляваха много забавно шествие срещу мен. Единият буташе количка с метални профили, а зад него вървяха колегите му – осем на брой. Като демонстрация на подкрепата или на хубавата обедна почивка... Нямам представа, но изглеждаше точно като демонстрация. Хората бяха в работни униформи и само един от тях вършеше реална работа, а другите просто си вървяха и се размотаваха около него. Изглеждаше забавно, но ако бях собственик или поръчител на работата, едва ли бих се зарадвала на гледката.

Та това ми беше идеята: независимо какво работим, независимо къде сме в йерархията, независимо с какво трябва да се справим като служебна задача в рамките на деня, седмицата, месеца, важно е да го правим с отношение, внимание, желание, с удоволствие. Защото нещата, които запълват служебното ни време, всъщност заемат голяма част от живота ни. Единственият наш живот. Прекрасен и очарователен. Живот, в който можем да получаваме с благодарност, но и да дадем от сърце. За да има баланс. Балансът е важен, а животът си струва усилието. И по възможност да не го помрачаваме с безсмислици и небрежност.