Attila Csihar (MAYHEM): "Ние не сме истинското зло"

Интервю с Attila Csihar (MAYHEM, TORMENTOR)

За повече от 40 години норвежците MAYHEM издадоха едва 7 албума. Имайки предвид историята им и култовият статут в екстремната сцена, може би те са напълно достатъчни. Последният „Liturgy of Death“ стана факт в началото на този година. Добър повод за интервюто, което вокалистът на MAYHEM Attila Csihar даде специално за „От другата страна“. Едно интервю, което се превърна в монолог...

Интервюто с Attila Csihar (MAYHEM, TORMENTOR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 21.09.2026 година.

От другата страна – Здрасти, Attila, намирам те в музея „Прадо“ в Мадрид. Важно ли е за теб да имаш подобни културни спирки, когато пътуваш в чужди страни?

Attila Csihar – Да, когато мога да го направя и когато мястото е толкова великолепно. Бил съм в този музей и преди. Има картини на Йеронимус Бош, има Дюрер, прочутият „Сатурн“ и други големи творби. Наистина, как да го кажа... Храня очите си. А когато храня очите си, умът ми напълно излиза от режима на турнето и отива някъде другаде. Всъщност е много освежаващо.

От другата страна - Как тези културни преживявания по време на пътуванията се отразяват върху музиката на MAYHEM и върху твоите текстове?

Attila Csihar - Това е добър въпрос. По един или друг начин със сигурност се отразяват. Не го правя постоянно, но когато мога, разбира се. Обичам живописта и изящните изкуства, особено класиката, но понякога харесвам и съвременно изкуство и сюрреализъм. Където и когато имам възможност, отивам. А сега с групат абяхме само на петнайсет минути и разполагам с няколко часа. Така че наистина се получи добре. По-скоро мисля, че посещението ми в музея, ще повлияе на концерта довечера. А и нали ти казах, че мозъкът ми изключва. Отивам някъде другаде, гледам картината и сякаш забравям къде съм. Прекрасно е. Точно от това имам нужда. В същото време е и много специално преживяване. Не всеки ден виждаш картини на Бош на живо. Обичам аурата на изящното изкуство. Наскоро сам започнах да купувам някои картини, които не са много скъпи. Имам приятел в Унгария, който познава истински художници. Имам картина от XIX век. Много е хубава. Преди не бях мислил за изобразителното изкуство по този начин. Имал съм принтове. Но принтът е малко по-различен заради енергията, заради вибрацията. Когато гледаш една оригинална картина, усещаш, че е истинска, че художникът наистина се е докодвал до нея. Имам и друга картина от унгарски художник от XIX век. Много е красива. Почти черно-бяла, но всъщност е в цветове. Представлява гроб и един благородник от Унгария, от рода Сечени, който стои като призрак до гроба. Наистина е фантастична. И е у дома. Не съм я сложил в кухнята, а някъде между кухнята и дневната. Носи хубава енергия. Като вляза, тя е срещу входната врата. Когато се прибера, винаги я виждам. Стара картина е. Красива е.

От другата страна - Било ли е изкуството в миналото по-смислено?

Attila Csihar – Да, не е само заради времето, а защото е истинско. Не е просто принт. Както казах, преди не бях мислил за него в тази посока. Имал съм принтове у дома, имал съм и някакви истински картини като рисунка от Daniel Valeriani, който всъщност прави обложките на последните издания на MAYHEM. Имам негови рисунки. Всъщност трябва да го попитам дали има творбата и от последния албум. Беше така любезен да ми изпрати другите. Имах и рисунка от японски художник. Наистина хубава рисунка. Но тук по-скоро става въпрос за мои приятели или хора, които познава. Имах и принтове. Но сега, когато купих тази истинска картина или по-скоро приятелят ми ми помогна да я взема, стигам до извода, че трябва и да знаем кое е истинско и кое не е. А това е малко сложен свят. Аз не съм толкова навътре в него. Не искаш фалшификат, за това трябва да имаш око за изкуството. Трябва да познаваш художниците, трябва да знаеш и кой период от даден артист е най-силен. При някои художници един период е по-интересен от друг. Странен свят е. Имам приятел - Balázs Pándi, с когото свирех преди. Той е страхотен барабанист. Имахме експериментален проект заедно. Казваше се HIEDELEM. Сега свири с MERZBOW. Там е с Keiji Haino, не знам дали познаваш този японски артист от нойз сцената. Наистина стари и много важни фигури в нойз и експерименталната музика. И Balázs Pándi разбира от изкуство и ми помогна да взема тази картина. Преди никога не бях мислил за изобразителното изкуство по този начин, както отбелязах. Просто си казах, че я искам, защо не. Хубаво е да я имам. Но когато я окачих на стената, осъзнах, че има енергия. Има вибрация, има аура, защото е истинска. Усещаш го. Боята е истинска. Особено когато картината е тъмна. А тази е точно такава - гроб е, и както ти казах, изглежда като призрак.

От другата страна - Тогава каква е крайната цел пред „Liturgy of Death“ и каква е крайната цел на творческата ти работа, на текстовете ти, на албума на MAYHEM? Каква е крайната цел пред тези две части?

Attila Csihar - Преди три-четири години, когато започнахме да работим по този албум, ми се появи тази идея. Разбира се, вече мислехме работихме по съдържанието, но аз нямам списък с десет различни идеи, от които да избера една и да си кажа, че ще е добра за следващия албум. По-скоро тя просто дойде при мен по някакъв начин. Не аз я намерих. По-скоро осъзнах, че този албум трябва да бъде за Смъртта. И това ме удари. Осъзнах, че темата е толкова дълбока, толкова голяма. Тя започна да расте пред мен, да кристализира, да се проявява. Тогава бях малко над петдесет, сега съм на 55, с почти 40-годишна кариера зад гърба си и разбрах, че вероятно сега е моментът да разработя темата. Осъзнах колко монументална е тя самата. Всеки от нас, всички ние, един ден трябва да се изправим пред Смъртта. Всички ще умрем. Всичко ще отмине. Всичко избледнява. Но когато навлязох по-дълбоко в темата, разбрах, че положението е много тежко. Смъртта не е само основата на целия блек метъл, а основа и на много изкуства. Картините, които гледам сега, Йеронимус Бош, са за Смъртта или за това какво се случва след нея. Вземи архитектурата, погледни големите паметници на древните. Не мисля, че пирамидите са гробници. Но със сигурност съществува огромна погребална архитектура. И литературата, колко стихотворения и текстове са написани по тази тема. Митологията също. Дори религиите, разбира се, са изградени и около Смъртта, като ни манипуларт с нея. Всичко това ме вдъхнови за текстовете. Осъзнах, че задачата е огромна. Но почувствах, че съм готов за нея. Така започна. Нахвърлях първите думи преди три-четири години.

От другата страна - Метафора на какво е Смъртта в твоите текстове?

Attila Csihar – Разгледах самата тема от различни страни. И осъзнах колко мащабна е тя и каква огромна задача стои пред мен. Точно по този начин я усетих. Говоря за изкуството и за това колко силно е вдъхновявало всички. Т.е. темата е общочовешка. Първо, разбира се, колко окаяно е всичко, откакто сме родени. Всяко човешко същество се изправя пред нея. Универсална, огромна тема и почувствах, че съм готов да я разнищя. Подходих към нея от четири различни посоки. Първият аспект е мизерията в нея. Колко окаян е животът, в основата си, колко е безнадежден и безсмислен. Всички ще умрем и всичко губи значение. Лудост е, ако се замислиш - от момента, в който се родиш, вървиш към деня, в който ще умреш. Страшно е. Всички остаряват, разболяват се и умират. Тогава какъв е смисълът? Това е чист нихилизъм, с който всеки трябва да се сблъска - какъв е смисълът да правиш каквото и да е, ако така или иначе ще умреш. Разбираш ме. Всичко е напълно безнадеждно. Наясно съм, че текстовете в MAYHEM са много тъмни, но за мен лично това означава и друго. Защо, например, да не изживееш живота докрай и право напред, щом така или иначе ще умреш? Това не означава, че не трябва да ставам сутрин и да се питам какъв е смисълът. Смисълът е в това да правиш всичко. Това е единият от аспектите. И също, че остаряваш, чувстваш се слаб и болен. Това е мизерия. Окаян свят, разбираш ли. Не знам дали си чувал за гностицизма. Това е древна християнска философия, която е била преследвана с огън и с много кръв. Нейните последователи са били напълно заличени. Някъде около II, III, IV век след Христос са били преследвани избивани и унищожавани. Ще се отклоня малко. В Египет има място, наречено Наг Хамади. Там са открили древни гностически ръкописи, свързани с коптските християни, с коптите, едни от най-древните. Те говорят за архонтите и за Демиурга. И това, което казват, е напълно различно от християнството. Според техните слова този свят, материалния свят, не е създаден от Бог, а от същество, наречено Демиург, несъвършен и зъл бог. И са били преследвани, защото са проповядвали, че всички хора на земята, без значение дали са евреи или не, всички, които почитат Бог и се молят на Бог, всъщност се молят на Демиурга. Затова той винаги е гневен и ограничен. Какъв Бог е този, който е гневен? Хайде стига. Защо изобщо Бог би бил гневен? Това са пълни глупости. Защо един Бог би ограничавал? Защо би казал в Десетте заповеди: „Аз съм единственият Бог, трябва да вярваш само в мен, в никакъв друг Бог“? Хайде стига, това звучи като параноя. Значи той не може да е истинския Бог. Не аз го казвам. Казват го гностиците. Също така те казват, че този свят е като Матрицата, че е грешен, че е погрешно копие на друга реалност. Говорят за понятието Монада, за светлината, за абсолютния източник на всичко съществуващо, разположена в най-висшата духовна реалност. Говорят за мир и хармония. Но според тях този свят е създаден от Демиурга, а архонтите управляват света като зли сили. Според тях тези сили влияят и на политиката, и на целия ни живот. Затова постоянно сме в упадък. Но пак казвам, не аз твърдя това. Казва го гностицизмът. Т.е. положението ни е окаяно и безнадеждно. И всички ние ще умрем. Това беше единият аспект в текстовете ми. Другият аспект, обаче, е краят. Краят на цялата карма, която трупаш през живота си. Имам предвид, че всички проблеми и всички тези жизнени синхрони и баланси също изчезват. Това е другият аспект и ако се замислиш, си е истинско облекчение. Освобождение от целия натрупан товар. Има и трети аспект. Казвал съм го и в други интервюта. Бях там, когато се роди синът ми, когато се раждаха децата ми, но синът ми беше първи и го видях в момента, в който го извадиха от утробата. Това е величествен момент. Между другото, хората казват, че раждането е толкова красиво. А всъщност е като хорър история. Ужасно болезнено е. Майките страдат. В някои случаи жени умират при раждане. Затова за мен всички майки са светици. С изключение на Девата майка, защото ако си майка, не можеш да си девица. Няма никакъв смисъл, съжалявам. Ето още един начин, по който религията ни манипулира и потиска женската енергия, за да наруши баланса. Вече няма баланс. Потискат женската енергия, а този проклет Демиург, този Бог, за който говорят, винаги е мъж. Това е напълно сбъркано. Между другото, гностиците казват обратното. Те твърдят, че Бог е жена. Не знам защо сега се връщам към гностиците, но е важно да го кажа. И обратно към темата - бях там, когато се родиха децата ми, и осъзнах, че никога няма да го забравя. Мисълта ме удари като мълния. Животът не започва в момента на раждането. Детето беше живо. Това бебе беше живо пет минути преди да се роди. Било е живо един час преди това. Ако се върнеш седмица назад, месец назад, то винаги е било живо. Просто е било в друго измерение, в утробата. Левитирало е във водата. Белите му дробове са били пълни с вода. Получавало е кислород и храна през пъпната връв. Значи е било в напълно различно измерение. И ако върнеш времето назад, бебето става все по-малко и по-малко като плод и стигаш до яйцеклетката и сперматозоида, а те също са живи. Е, къде е началото? Това питам. Аз не помня кога съм се родил. Ясно ми е, че няма как да помня началото. Това е едното. После обръщаш всичко е започваш да се питаш, какво става, когато умрем? Ще ти дам друг пример. Преди няколко месеца, или преди около година, не знам, един електротехник дойде у дома за ремонт. Това всъщност ме вдъхнови за текстовете. Работник, строителен тип. Докато работеше, започна да говори за прераждане. Доста се учудих. Поисках да ми разкаже повече. Той каза, че някак си ме познава и разбира, че съм артист. Също така добави, че езва ли има много хора, на които би разказал историята. Но го направи за мен. Каза, че го е ударил ток и е бил мъртъв около пет минути. Разказа ми, че напуснал тялото си, излетял нагоре и влязъл в слънцето. А слънцето, между другото, е важно за мен. Затова му казах, да ми разкаже повече. Той каза, че влязъл в слънцето, летял към него и това приличало на четириизмерна тръба от светлина. Минал през слънцето, а от другата му страна имало друго измерение, друг свят, където бил много щастлив и се чувствал омиротворен. Че било неописуемо, нещо като огромно освобождение. После усетил придърпване, като вакуум, което го върнало обратно. Не искал да се връща, но трябвало. И се събудил. Бил отново жив. Каза, че оттогава напълно се е променил и е започнал да навлиза в езотеричните учения. Четял много за прераждането. Това напълно променило живота му. Но ето какво искам да кажа. Има клинична смърт и преживявания близо до смъртта. Не е ясно какво е клиничната смърт. Сякаш е преход. Ако се замислиш, началото не е ясно, а и краят не е ясен. Какво се случва, когато умреш? Много хора разказват за подобни преживявания. Не само този електротехник. Има и други. Беше лудост да го слушам. Неговата история също ми повлия. А ако се замислиш, когато лягаме вечер, не падаме ли долу и всяка сутрин се изправяме? Какво е това?. За нас е напълно естествено - лягаме да спим. Но ако дойдеш от друг свят, от друго състояние на съществуване или от друго измерение, може би ще ти се стори странно, че в този свят живеят хора, които в един момент падат, после се надигат. Говоря за онова, което наричаме събуждане сутрин. Какво, по дяволите, е това? За нас е естествено. Но ако се замислиш - какво е? И какво е сънуването? Различно състояние на ума. Друго състояние. Какво се случва, когато сънуваш? Напускаш тялото си. Преживяваш, живееш без сетива или без физически сетива. Това е лудост. За нас е естествено, но ако проучиш, никой все още не знае какво е сънуването. Всъщност дори кучетата и котките сънуват. Виждал съм кучета да сънуват. Значи не само човекът сънува. Това е много странен аспект на природата, която сме. Всички тези преживявания ми влияят. Един от въпросите ми е, дали Смъртта е краят, или не е? Според мен има поне 50 процента шанс да не е. Само погледни тези факти. Опитвам се да говоря с факти, а не да правя свободни предположения. Още един интересен въпрос. Всичко това ме караше да мисля и ме вдъхновяваше, докато пишех по темата. Имам и още един източник, който никога не трябва да пренебрегваме. И това са древните. Според мен цялата история е една голяма лъжа. Лъгали са ни през цялото време. И съм напълно убеден, че е така, съжалявам. Ще ти дам един пример. Бил съм в Египет много пъти, повече от десет пъти, пътувал съм там, посещавал съм различни руини. Два пъти съм бил в Ливан, в Баалбек при монолитите. Дори записах соловия си албум на това място. Там има каменни блокове от по хиляда тона, вградени в основа, в плато, върху което римляните са построили храма на Юпитер. Това е огромен римски комплекс в Ливан, по-голям от тези в Рим. Наистина е лудост. Хиляди тонове. Все едно на едно място да имаш хиляди коли Volkswagen Golf. Като едно цяло. За мен това е ясен пример. Кой може да ги повдигне? Аз съм инженер, но не е нужно да си инженер. Всеки може да го осъзнае. Напълно е различно от всичко. Изрязано, обработено и накрая е поставено там. Удивително е. За мен това е ясно доказателство, че там е имало цивилизация, за която никой не иска да знаем. Не знам защо. Лъжат ни. Има сериозно противоречие. Друго доказателство са скулптурите в Египет. Не е нужно да са огромни. Видях гранитен съд, буркан или ваза от гранит. Как влизаш вътре във вазата? Как можеш да изработиш подобен съд без машини, без инструменти? Не можеш просто да направиш ваза от гранит. Хайде стига. Разбираш ли какво имам предвид? Видях го в Египет, видях такива предмети. Това е пример, че са ни лъгали. И ако са ни лъгали за историята, как можеш да вярваш на останалото? Разбираш ме, нали? Всички тези древни култури като Египет или Индия, говорят за прераждане, но подхождат различно. В Индия говорят за прераждане, в Тибет също, а в Египет говорят за отвъдния живот. Казвам само, че това е още един аспектите, които ми повлияха за текстовете в новия албум. Че Смъртта не е непременно края на този живот, краят на тази история тук, защото е възможно да има и друго. Не искам да правя категорични твърдения, не искам да давам отговори. С този албум „Liturgy of Death“ искам само да поставя въпроси. Всички тези идеи ме вдъхновиха.

От другата страна - Наложените догми във възприятието за света пречат ли или помагат да бъде разбран по-добре новият албум на MAYHEM?

Attila Csihar - Албумът на MAYHEM „Liturgy of Death“ е за Смъртта, а текстовете са доста мрачни. Според мен възприемането му трябва да бъде индивидуално. Тези въпроси са лични. Не искам да казвам на никого какво трябва да мисли за чутото. Мисля, че точно това е проблемът с религиите и с възприятието. Първо, ако говорим за възприятията, помисли си - това, което виждаме, така наречената светлина, е една съвсем малка част от целия електромагнитен спектър. Виждаме от инфрачервеното до ултравиолетовото. И толкова. Не виждаме онова, което е над, зад или отвъд този диапазон. Помисли за радиото, за старото радио, настройваш го и чуваш ефира. Или безжичния интернет. Какво, по дяволите, е Wi‑Fi? Ти си в Wi‑Fi. Не го виждаш, не го помирисваш, не го вкусваш, но ако имаш телефон и го включиш, можеш да намериш всичко. Това е друго измерение. Искам да кажа, че нашите възприятия са свръхограничени. Това, че не виждаме дадено явление в това пространство, не значи, че архонтите не могат да се навъртат тук, защото просто ние не ги виждаме. Казвам само, че всичко трябва да бъде лично възприемане. Всеки трябва сам да реши, да работи върху това и да открие как да го направи. Но работата е там, че според мен проблемът с религиите и организираните системи е, че хората искат спасител, вместо да вървят по собствения си път и сами да го открият. Надяват се някой друг да ги спаси. А аз не мисля, че е така, съжалявам. Не е честно. Дори не е нужно да говорим за Исус Христос. Да вземем Буда. Той е бил цар, оставил царството си и седем години се е скитал, страдал е, минал е по целия този път. Възприятията ни са ограничени. Споменах Буда. Не ми се говори за Исус, за това се насочих към Буда. Той е фигура в историята. Но историята му е, че е оставил царството зад себе си, седем години е скитал, страдал е, живял е като садху. „Садху“ на санскрит означава приблизително самодисциплина и лишения, за да стигнеш, така да се каже, дотам. И след тези седем години намира това дърво и казва: „Стига толкова“. Сяда под дървото и седем дни стои там, когато получава така нареченото просветление. Затова не разбирам защо хората мислят, че ако просто си купят няколко статуетки на Буда и запалят няколко пръчици, малко тамян, това ще ги промени и Буда ще им помогне. Не е така, както би трябвало да бъде. Първо, кой тук е цар, който оставя царството си? Трябва да положиш усилие. Дори Исус отива в пустинята и стои там 40 дни без храна, без вода. Среща се с дявола, слиза в ада, оцелява, преминава през тези изпитания и накрая страданието му завършва на кръста, ако е вярно, между другото. Ако не е вярно, няма значение. Работата е там - защо мислиш, че някой друг ще свърши работата вместо теб? Според мен всички трябва да си свършим работата и тези идеи могат да бъдат символи. Аз не съм материалист. Да си материалист е най-лошото според мен. Материализмът е много, много ниско ниво. Защото тогава пренебрегваш факта, че знанията ни са нищожни. Ние така или иначе разбираме твърде малко. Виж, не знам как мърдам пръста на ръката си, нямам представа как се движи. В тялото ми живеят милиони клетки, милиарди или трилиони клетки. Нервната система движи пръстите ми. Какво става? Не знам. Какво съм аз в това тяло, кой съм и какво съм? Тези въпроси са много важни. И ако си материалист, не можеш да им отговориш. Така че ако си материалист, губиш. Съжалявам. Но губиш и ако вярваш на религията, че някой друг ще те спаси. Това няма да се случи. Единственият начин е да се изправим пред факта, че ще умрем. Да се изправим пред това, че времето е ограничено. Трябва да разбереш, че има два пътя, по които трябва да вървим едновременно. Единият е външният свят, разбира се. Трябва да разберем вселената и какво представлява всичко около нас. Но другата страна е навътре. Какво се случва вътре? Наблюдавай мислите си. Това е основната първа стъпка в медитацията. Аз, между другото, правя йога и медитирам почти всяка сутрин, когато мога. Бил съм в Индия. Прекарах шест седмици в ашрам на Кали и научих тази техника. Наистина е готина, много лесна, много проста. Но я правя, защото наблюдавам себе си, наблюдавам мисълта си. И тук изниква въпросът кой кого наблюдава? Какво е става? Как можеш да наблюдаваш мислите си? Кой наблюдава? И можеш да отидеш дори отвъд този, който наблюдава. Т.е. да наблюдаваш този, който наблюдава мисълта, разбираш ли? Не искам да задълбавам повече. Но според мен е много важно да разберем и да работим с вътрешния свят, да открием себе си отвътре. Всеки трябва да го стори. Никой няма да го направи вместо теб. Никой няма да разбере какво се случва вътре в теб, ако ти сам не го направиш. Може би малко се отдалечих от темата, но всичко е свързано... Човече, пред мен има прекрасна картина на Тициан. Невероятно е. Човек, изяждан от птица. Фантастични картини. Сега съм в музея и съм възхитен. Има картина на Гоя, има картина на Йеронимус Бош. Има „Сатурн“. Трябва да видиш „Сатурн“. Сред най-известните е. Обичам изящното изкуство, наистина е страхотно. Но да се върна на албума. Така или иначе всички тези неща ме вдъхновиха и всички те са част от моето послание. Питаш ме какво е усещането или какво стои зад този запис? Именно това стои зад „Liturgy of Death“ - мистерията, нещото, което трябва да разберем, защото всички ще умрем. Мисля за това всеки ден. Постоянно ми казват, че може би съм луд и че не трябва мислите ми да са насочени постоянно в тази посока. А аз мисля точно обратното. Дори смятам, че е здравословно. Не през цялото време, но да си напомняш всеки ден, че може би това е последният ти ден или че всъщност вече разполагаш с един ден по-малко. Всеки изминал час е един час по-малко от живота ти. Мисля, че е добре понякога да си го напомняш, защото това може да те постави в друго състояние на съзнанието. Кое е наистина важно и кое не е. Хората винаги говорят за пари, за кариера и колко важна е тя. Но чували ли сте за човек, който е на смъртното си легло и когато го попитат, за какво се сеща, когато погледне назад към изминалия си живот, да каже, че му се иска да беше изкарал повече пари? Искам да кажа, че когато умираш, това вече няма значение. Това е моментът, за който трябва да мислиш. И това е най-ужасяващото за мен. Не искам, когато умирам, в тази последна минута или последен час, да мисля за това какво съм пропуснал или колко много съм грешал. Затова е добре приживе да се поставяш в това положение. Мисля, че е много здравословно и някак си много помага. Много проблеми вече не изглеждат толкова големи, а други неща, за които не си се замислял, може да се окажат нещо, което трябва да направиш. От друга страна, не си ли представяш, как живееш вечно? Като вампир. Колко е романтично, нали? Но ако помислиш, ако всички живееха вечно, как щеше да изглежда този свят, колко хора щяха да се разхождат наоколо? Дори динозаврите още щяха да са около нас. Вселената не работи така. Нищо не е толкова просто. Трябва да приемем, че който се е родил, ще умре. Трябва да си отидем. Тук сме за определен период от време. И всъщност това е много кратък период от време. Точно по тази тема е първата песен от албума. Тук само за миг в сравнение с цялото време и трябва да използваме този мит. Трябва да го използваме, за да сме живи, а не просто да живеем насън. Между другото, всички ние на Земята сме програмирани да бъдем роби. В света има зла сила. Казвам го със съжаление. Написах цял албум за това, наречен „Esoteric Warfare“. Също и друг, наречен „Ordo ad Chao“, който е по-скоро за света, за тайните общества, за т.нар. скрити сили зад политиците. А „Esoteric Warfare“ е за манипулацията на съзнанието. Как сме превърнати в роби и за цялата злоупотреба, включително ритуалните. За сатанинските ритуални злоупотреби. Помисли за това сега. Всички тези досиета излязоха наяве. Сигурен съм, че си чувал за тях в Америка. Надявах се да не съм толкова прав, но за съжаление бях. Това е светът, в който живеем. Това са архонтите, както казват гностиците. Така че не мисля, че ние сме лошите тук. Говоря за MAYHEM и момчетата от блек метъла. Всъщност не сме. Ние не сме истинското зло. Аз никога не желая зло на никого. Искам най-доброто за публиката и когато съм на сцената, давам сила, давам мощ, преобразувам тази енергия, която имам, вместо да вземам от нея. Не искам да вземам нищо, искам само да давам. Но тези хора и тези сили - те само вземат. Не ни дават нищо. Съжалявам.

От другата страна - Благодаря за отделеното време…

Attila Csihar - Надявам се интервюто да ти е харесало. Накрая искам да спомена, че имам два нови проекта. Свиря с TORMENTOR. Наистина е добро. Олдскуул банда с оригиналния състав от 80-те. От времената, когато започнах да свиря. Трябва да дойдем в България. Би било страхотно. Ако някои промоутър чете това, нека ни доведе. Наистина е много яко. Истински олдскуул. Ако харесваш 80-те, TORMENTOR са истинските 80-те. Съставът е същият 1987. Уникална банда. И, разбира се, имам и солови проект VOID OV VOICES - тъмна експериментална музика. И имам две нови групи. Едната е с Igor Cavalera. Страхотна експериментална група сме. Igor е барабанист от световна класа, един от най-влиятелните барабанисти. И е наистина добър в електрониката, модулните синтезатори и сродните технологии. Работим по общ проект. А също планирам и проект с Bill Leeb от FRONT LINE ASSEMBLY. Ще бъде по-скоро електро-индъстриъл. FRONT LINE ASSEMBLY бяха една от любимите ми групи през 80-те, наред с метъл бандите, и още ги обичам. А сега ще работим заедно. Просто исках да го спомена в интервюто. Знам, че беше за новия албум на MAYHEM „Liturgy of Death“, но имам и други проекти.