"Симбиоз на времето“: живопис и скулптура в общ ритъм

Тази вечер Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна отваря пространство за среща между живописта и скулптурата. В изложбата „Симбиоз на времето“ Венцислав Марков и Христина Цонкова събират различни материали, творчески темпераменти и гледни точки към миналото, настоящето и бъдещето.

В едната зала на галерията цветът напластява усещания, в другата металът очертава твърди обеми. Между тях няма спор, а обмен. Такъв, какъвто Венцислав Марков и Христина Цонкова водят и в общото си работно пространство.

Заглавието „Симбиоз на времето“ тръгва от по-ранен интерес към наследството и следите, които то оставя. Постепенно погледът на двамата се придвижва напред към настоящия миг и към онова бъдеще, което още не може да бъде докоснато, но може да бъде въобразено.

В картините на Христина Цонкова бъдещето се появява като светлина и очакване за нещо по-добро. Скулптурите на Венцислав Марков носят архитектурната устойчивост на настоящето, но и паметта на натрупаните пластове. Границите между жанровете обаче се размиват. В живописта има обем и скрита монументалност, защото Христина Цонкова е преминала през школата на скулптурата и метала. Венцислав Марков, който е учил и живопис, внася цвят в пластиките си, за да смекчи студеното излъчване на суровия материал.

Двамата работят успоредно, наблюдават се и си задават неудобните въпроси навреме. За тях тази близост не ограничава, а помага: одобрението дава увереност, несъгласието принуждава автора да търси по-точно решение. И без колебание признават, че са най-големите си критици. Всяка забележка е част от общата работа, начин различните материали и усещания да се изчистят до една посока, без отделната творба да губи характера си.

Сезоните, стихиите и капките по стъклото се появяват като знаци на времето. Те свързват преживяното с настоящия момент и с неизвестното напред, а излизането извън предварителната концепция не е грешка, защото понякога именно то подсказва следващата тема.

В изложбата живописта и скулптурата са категорично самостоятелни, но не остават сами. Двуизмерното и обемното си кореспондират, а творбите са мислени за пространството на варненската галерия. Изложбата „Симбиоз на времето“ показва и друго, че рамката може да бъде отправна точка, когато двама автори разговарят честно и оставят произведенията им да продължат разговора.

А какво ще отнесе зрителят? Не готов отговор, а лично разпознаване. Чувство, спомен или надежда, открити в една картина или пластика. И може би онова кратко усещане, че е разбрал настоящето и е погледнал отвъд него.

Изложбата „Симбиоз на времето“ на Венцислав Марков и Христина Цонкова се открива днес в Градската художествена галерия - Варна.