Автентичността е най-силният проводник в музиката

Христина Белева за любопитството към неизвестното и за онова, което може само да се преживее.

Хриси, помниш ли как и кога започна да усещаш първите си стъпки извън зоната на фолклорната музика?

Спомням си, беше като „отключване“ в тази посока заради усещането за свобода и любопитството, което нося като човек. Подхождам съвсем интуитивно към всяка покана - приемам или отказвам според това дали ми е интересно, дали мога да науча нещо ново, дали мога да допринеса. Това отключване се случи в по-зряла възраст след 30-те години, макар че зародишът е бил много по-рано. Още с дуото ни с Петър Миланов започнахме да експериментираме какво можем да изсвирим с гъдулка и китара, как да звучат народните песни, дали е достатъчно да изсвириш една шопска ръченица или трябва да се опиташ да я представиш по друг начин. Пак пазиш корена и смисъла ѝ, но я поставяш в друг контекст, друг груув и темпо. Веднага виждаш как всяка промяна влияе на цялото. Усещаш как детайлът променя вселената на музиката и това е безгранично.

Възприемаш ли себе си като човек, който обича риска?

Оставям се на неизвестното и после разбирам, че това е смелост. В голяма степен всички искаме сигурност и подреденост в животите си, макар че виждаме как за един миг целият свят може да се промени. Оставям се на това да не контролирам всичко, да видя какво следва, щом нещо се появява на пътя ми. Ако е дошло при мен, значи има как да се справя. Не се възприемам като рисков играч - по-скоро искам да разбера неизвестното и да видя до кое „известно“ може да ме отведе.

Красотата е в неочакваното, съгласна съм. А когато на една сцена се събират артисти с различна история, какво според теб е важно, за да се получи онова сцепление, което ни кара да летим?

Най-важна е човечността на всеки музикант и начинът, по който общува с хората. После идва неговата опитност и отвореността на светогледа. Когато всеки е отворен със своята чувствителност, без много очаквания - или поне без капсуловани очаквания - и разчита на живия елемент, на живата химия, тогава се случва магията. Отвори ли всеки уважението си към тези отляво и отдясно на сцената, бекграундът на всеки има свободата да изплува и да се синхронизира с другите. Тогава тази магия достига до хората и откликва обратно в музикантите. В импровизационната музика никой не знае какво ще стане, колко голямо ще стане и как ще въздейства. И ако се получи, си благодарен, че си проводник на нещо, което не можем да обясним. Дори е хубаво, че не можем да го обясним, но можем да го преживеем. Най-ценното в музикантската професия е автентичността - ако не сме автентични, ако не преживяваме музиката, не сме силни проводници. А когато се получи нещо силно и голямо, то помита и няма човек, който да остане недокоснат.

Как виждаш мястото на жената в съвременната музика? Променя ли женската чувствителност посоката на музиката, предвид че това дълго е било предимно мъжко поле? Как се усещаш ти самата в този контекст.

Дългогодишен въпрос с дългогодишен отговор. Наистина дълго време това е било поле на мъжете и по-рядко е имало жени инструменталисти. От сегашната си позиция мога да кажа, че наскоро се освободих от този „филм“, защото се оказа, че това е бил по-скоро мой вътрешен проблем заради нещата, които съм чувала през целия си живот за жените в музиката. Приемах го лично, а то не е било така.Хората не могат да ме сломят. Вярвам на интуицията си и щом ми харесва това, което правим заедно, знам, че го правим с висок критерий, с прецизност и от сърце. А това вдъхновява други музиканти и тези след нас. Колелото се върти, а ние взаимно имаме нужда едни от други.

Такова е и посланието на Международния ден на музиката - да празнуваме обединяващата сила на това магично изкуство. Какво би пожелала на слушателите на Радио Варна в този празничен ден.

Да намират смисъл и вдъхновение във всяка секунда, във всеки миг, във всяко събуждане сутрин. Колкото и поетично да звучи, това е най-нормалното нещо – и човек вижда, че светът е много по-широк и светъл.