Суперкупата потъна в мълчание (ВИДЕО)

Суперкупата потъна в мълчание: два мача, две служебни победи и един голям въпрос
Суперкупата на България по водна топка трябваше да бъде празник на спорта. Вместо това турнирът постепенно се превръща в сцена на нещо съвсем различно – напрежение, отказ от участие и мачове, които приключват, преди реално да са започнали.
След като вчера „Черно море“ получи служебна победа с 10:0 срещу "ЦСКА", днес се повтори почти същият сценарий. „Комодор“ влезе във водата срещу „Черно море“, но след първия съдийски сигнал не пожела да продължи срещата. Варненци отбелязаха един гол, след което двубоят фактически приключи. Резултатът е 10:0 в полза на „Черно море“ – служебна победа след отказ на съперника да играе.
И тук идва големият проблем.
Защото във водата трябваше да има истински мач. Съперничество, напрежение, борба за всяка топка, емоции по трибуните. Вместо това родители, близки и фенове, дошли да гледат водна топка, станаха свидетели на картина, която трудно може да бъде наречена спортно зрелище.
Още по-парадоксалното е, че след официалния отказ двата отбора все пак останаха в басейна и изиграха помежду си тренировъчна среща извън официалния протокол. Часът беше запазен, басейнът беше свободен, а възможност за игра очевидно имаше. Само че не и за официалния мач.
Това вече не е единичен случай. Втори пореден двубой на „Черно море“ завършва със служебен резултат. А напрежението около варненския тим очевидно е достатъчно сериозно, за да доведе до отказ на съперници да участват в официалните срещи.
Какво точно стои зад всичко това – организационни проблеми, натрупано напрежение или отношения, които отдавна са излезли извън басейна, е въпрос, на който отговор трябва да дадат отговорните фактори във водната топка.
Но един факт вече е очевиден: така Суперкупа не се печели.
И ако следващият съперник на „Черно море“ – „Спартак“ Варна, също не излезе за официален двубой, турнирът окончателно ще загуби спортния си смисъл. Тогава вече няма да говорим за битка за трофей, а за поредица от административно приключили срещи.
Най-тъжното е, че всичко това се случва в турнир, който носи името на две от най-светлите личности в българската водна топка – братята Томови. Турнир, който би трябвало да събира, да показва най-доброто от този спорт и да дава пример на следващото поколение.
Вместо това публиката получава служебни резултати.
А победителят и победеният в тази история може би изобщо няма да бъдат отбори.
Защото когато официалният мач не се играе, спортът губи независимо кой получава 10:0 в протокола.