Казармени спомени без строева крачка

"Трудовак" е роман, в който професор Алберт Бенбасат превръща личния си сблъсък със строителни войски във фактофикция за социализма, страха и митовете за „мъжеството“. Авторът признава, че е попаднал в трудовата казарма на 28 години и този сблъсък се е превърнал в „шок“. Днес този шок вече не е само спомен, а роман, в който фактът и измислицата се преплитат в това, което Бенбасат нарича „фактофикция“.

„Гледам на казармата през призмата на целия социалистически начин на живот“, казва писателят. За него казармата е умален образ на общество, в което свободата липсва и „доброто и злото са си разменили местата“. Най-остро звучи отговорът му на старото клише, че казармата прави момчетата мъже.

„Казармата не те прави мъж“, категоричен е Бенбасат и добавя, че тя по-скоро учи човека „да кръшка, да се спотайва, да се скатава“.

В спомените му подчинението не е дисциплина, а превръщане на човека в „безгласен, безправен, абсолютен робот“. Затова „Трудовак“ не е носталгична книга, а спор с носталгията за времената, които често се представят като сигурни, евтини и спокойн.

Професор Бенбасат напомня и за другата страна на тази уж подредена реалност - страха, доносите и вниманието „пред кого говориш“.

Романът "Трудовак" въвежда и въображаем събеседник, който спори с автора за митовете на миналото и постепенно започва да разбира техните пукнатини. Алберт Бенбасат настоява, че книгата е „много лична, много искрена, честна“. Един разказ за живот, „колкото ужасен, толкова и смешен“.

Повече - в звуковия файл.