Лесна работа: В края на деня

Животът през октомври не е приятни коктейли на плажа, безметежно взиране в красивата морска шир и сладко нищоправене. Свикнахме, нали? Животът през есента е нещо различно. Далеч по-шумно, хаотично, напрегнато.

Първият сблъсък е с трафика. Всяка есен се изненадваме, че задръстванията стават все по-солидни. През лятото най-големите задръствания са около хладилника във вилата или около бара до морето. А сега си в колата и изведнъж се оказваш в безкрайна, неподвижна редица от автобуси и автомобили. Пред теб жената зад волана се занимава с професионален макиаж, а нататък колегата ѝ шофьор има амбицията между два светофара да си довърши дисертацията. Междувременно по тротоара преминават граждани, някои от които доста непостоянни в решенията си, та се чудиш кога точно ще им хрумне да се хвърлят върху капака на колата на път към отсрещния тротоар.

Чудна градска гледка. Моят смарт пръстен твърди, че умереният стрес се отразява добре върху състоянието на организма ми, но това тук е прекалено... Никак не изглежда здравословно.

Освен това, как започват понеделниците? Алармата на телефона звъни. Тиха, приятна музика. На десетата минута не толкова тиха. Взираме се. Аз - в телефона. Той - в мен. Дебнем се. Никой не иска да постави началото и да се реши на първа крачка. Не е като през лятото – да ставаш, когато вселената ти напомни, че си много гладен след вчерашния плаж. Сега някакъв предмет ти съобщава, че закъсняваш за живота. Закуска. Кафе. Бягаш. Отново кафе. Работа. Кафе. Ползотворни дискусии с колегите кой в този офис е по-натоварен и страда повече. Дори имах един колега, който двадесет години всеки божи ден напускаше. Така и не го направи, но това е друга история. Отново кафе. И ето че един енергичен, творчески, удавен в кофеин ден е към своя край.

На финала пробваш с градски транспорт, поне да не се мъчиш зад волана. Около теб всички разговарят по мобилните телефони. Колкото може по-енергично, с по-важна история и на по-висок глас, така че накрая не можеш дори да определиш посоката на шума. Просто един настървен, всепоглъщащ, крайно неясен всеобщ разговор, след който със сигурност ще имаш нужда от редовни консултации с психолог. Добре, че успя да се класираш за място и сега, докато си седиш кротичко, младежът, който се е надвесил над теб, почти е подпрял телефона си на главата ти, та поне си сигурен за посоката на този източник.

О, вълшебна и изключително оживена есен в града!

Да допълним, че когато се прибереш, нямаш сили да приготвиш нещо за хапване, а умираш от глад. Основният въпрос за смисъла на живота и какво да правиш с вечерята не те терзае повече от минута. За по-бързо поръчваш храна по телефона. Пропускаш, че градът е голям и точно в момента доста от жителите му са също толкова гладни и изморени, та по-бързото трае един филм, няколко телефонни разговора с приятели и вече си почти заспал, когато ти носят храната.

И после, преди да кажеш: "Лека нощ!" на понеделника, заставаш до прозореца и се взираш навън. И осъзнаваш колко прекрасен е градът. В понеделник вечер. С целия шум. С есенното оживление. С бързането, напрежението, блъсканицата, задръстванията, разговорите с колеги, решените задачи, нерешените казуси, постигнатите или непостигнати цели. Един прекрасен есенен град, изпълнен с живот. Вълнуващ, динамичен, тревожен, многообразен, разноцветен и очарователен живот.

В края на деня само това има значение.