Климатът се променя, предизвикателствата растат, Законът за бедствията изостава

Близо 16 години след приемането и влизането в сила на Закона за борба с бедствията България е на последно място в Европа по брой доброволци. Това коментира за Радио Варна Ясен Цветков, председател на Националната асоциация на доброволците в България.

Когато у нас стартира изграждането на доброволните формирования, системата тръгна буквално от абсолютната нула. Днес мащабът е напълно различен – в страната има регистрирани над 4000 доброволци, а извънредните ситуации поради климатичните промени зачестяват всяко лято. Нормативната уредба обаче изостава, каза Цветков.

Именно въз основа на Закона за борба с бедствията бяха създадени и функционират Доброволните формирования към общините у нас. Оказва се обаче, че макар законът да предписва създаването им преди повече от 15 години, на места такива изобщо няма.

На хартия статистиката изглежда почти безупречно: от 265 общини в България, около 250 имат регистрирани общински формирования. В реалността обаче картината е доста по-различна. Трудно е да се каже и колко от всички тях работят активно, колко са на хартия, в колко от създадените има хора на хартия.

Липсата на утвърдени национални стандарти и последващ контрол води до това, че дали едно формирование наистина работи, зависи изцяло от субективния фактор: ентусиазиран кмет, отдаден експерт по гражданска защита или сърцат ръководител.

Ако този ключов човек бъде премахнат от уравнението, системата на място просто рухва. Така се стига до абсурдни ситуации, в които в община с регистрирано формирование няма нито един активен доброволец и се налага момчета и момичета от съседни населени места да пътуват, за да спасяват местното население.

За да заобиколят тези административни празноти, през последните години все повече активни граждани избират друг път – регистрират независими сдружения в обществена полза. Те покриват абсолютно същите изисквания за подготовка, но не получават държавно финансиране и буквално се „спасяват сами, за да спасяват хора“.

Сред предизвикателствата пред доброволците са и такива прозаични неща като режима за движение на специализираните автомобили над 3,5 т. Понякога изискването за изготвяне на маршрутни карти също може да забави реакцията при пожари и аварии, а при промяна на маршрута доброволците понякога биват глобявани, докато изпълняват задълженията си.

И доброволците към ДФ, и организираните в сдружения имат нужда и от по-добра екипировка и повече средства. Често основни липси се запълват чрез различни кампании за дарения, но това не е устойчив модел, коментира Ясен Цветков.

Тромавият механизъм при извънредни ситуации, който е разписан в Закона за борба с бедствията също понякога е пречка. Още повече, че бедствията не се случват от 9:00 до 17:00 часа в работни дни. Те изискват незабавна реакция, но общинските доброволни формирования са пряко подчинени на съответния кмет.

Когато една община бедства и има нужда от подкрепа от съседна, процедурата бързо навлиза в бюрократичен лабиринт, при който кметът на пострадалата община трябва официално да поиска помощ. След това съседният кмет трябва да провери наличността на доброволците и тяхната подготовка и едва след това се издават заповеди, писма и съгласувания и формированията могат да бъдат включени, разказва Ясен Цветков.

Поради тази причина организирани доброволци нерядко се налага да тръгват към пожарите самостоятелно, формално като „спонтанни доброволци“, защото държавната (и общинска) машина просто бави темпото.

Добрите примери сред ДФ са в няколко области като Пазарджик, а също и отделни общини в Пловдив и Благоевград. В редица други региони, включително в Североизточна България (с редки изключения като добре подготвените екипи в Шумен или Варна), подобна координация все още е далеч от желаното ниво. В Силистра - областен град, изобщо няма създадено формирование.

По думите на Ясен Цветков това, което трябва да се промени и обнови в Закона за защита при бедствия е на първо място новите климатични реалности. Бедствията са все повече и все по-често.

На доброволните формирования не бива да се гледа само като на „резервен ресурс“ по време на криза, а като на пълноценен партньор още на ниво планиране и превенция, категоричен е Цветков.

Нужно е и въвеждане на облекчени и предварително проиграни регионални планове за реакция, без излишно писане на писма извън работно време.

Втората голяма тема в сектора е дългоочакваният Закон за доброволчеството, за който се говори от години, но той продължава да отлежава.

Законът за доброволчеството не бива да се опитва да обхване всички сектори наведнъж с тежки разпоредби. По-скоро той трябва да заложи една основна, гъвкава рамка, взаимствайки работещи практики от Закона за защита при бедствия, която след това отделните сектори - здравеопазване, социални дейности, опазване на околната среда, да адаптират в своите специфични наредби, смята Ясен Цветков.

Според него е изключително важно е Закон за доброволчеството ясно да разграничи двата типа участие - спонтанното и организираното доброволчество.

За разлика от повечето държави в ЕС, където доброволчеството има десетилетия или дори над век история и се предават традиции, у нас обществото все още трупа този опит. Ето защо бъдещата правна рамка трябва да заложи няколко ключови стимула.

Сред тях са признаването на опита и уменията, натрупани от доброволците. Това означава, опитът на всеки доброволец да се зачита като трудов опит или практика в съответния сектор, а при желание за професионално развитие - да им се дава предимство при кандидатстване за работа - по модела, който вече съществува с пожарникарите и понастоящем.

Тъй като доброволците полагат безвъзмезден труд и се издържат от основните си професии, е необходима ясна правна уредба за отношенията с работодателите, когато се налага спешно отсъствие от работното място поради извънредна ситуация. Затова е нужно да има и регулация между доброволците и работодателите, каза Ясен Цветков.

 Целият разговор може да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.