Блокажът в Черно море притиска зърнопроизводителите

Балчик днес е домакин на Дванадесетата международна министерска конференция по проекта „Европейски хляб на мира“, посветена на устойчивостта на селското стопанство по време на кризи. Събитието, организирано съвместно с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), събра над 65 представители от 13 държави от Източна Европа (България, Естония, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Чехия, Германия, Унгария и др.), сред които млади фермери, неправителствени организации и представители на министерствата на земеделието.

Програмата в крайморския град е белязана от демонстрация на иновативно оборудване на полето край Балчик, последвана от официалната символична церемония „Хляб на мира“, проведена в Розариума и Каменната зала на архитектурно-парковия комплекс „Двореца“.

В рамките на форума председателят на УС на НАЗ Илия Проданов очерта тежката обстановка, в която се намира българското земеделие след няколко поредни години на суша, геополитически сътресения и скок в цените на основните суровини. По думите му, ако преди три години конкурентоспособността на сектора е била на максимално ниво, днес тя може да се оцени едва на 5 от 10. Той изтъкна, че въпреки сравнително добрите добиви през настоящата година, основното предизвикателство пред стопаните остава високата себестойност на продукцията и затруднената реализация заради кризата с износа през Черно море.

В тази връзка Проданов припомни декларацията, изпратена от НАЗ до българските евродепутати и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), с която се настоява за спешно удължаване на Временната рамка за държавна помощ, повишаване на таваните за подпомагане и осигуряване на спешна ликвидност за фермерите. На въпроса какъв е отговорът на евродепутатите в Брюксел по тази декларация, Проданов заяви, че отговор все още няма, но асоциацията ще продължи да оказва натиск, докато исканията на българските производители не бъдат чути. Той допълни, че от страна на земеделското министерство е поет ангажимент въпросът за удължаване на кризисната рамка да бъде поставен на предстоящото заседание на Съвета на ЕС.

Проданов акцентира и върху символиката на конференцията, при която след края на дискусиите домакините предават обреден ръжен хляб на следващия организатор – Литва, с пожелание за по-голяма стабилност и предвидимост в сектора. Той обърна внимание на необходимостта от търсене на алтернативни търговски маршрути през Гърция и други пристанища, както и на ролята на новите технологии, които младото поколение фермери приема с готовност. Като ярък пример за навлизането на иновациите е напълно автономен трактор-робот с изкуствен интелект, работещ без кабина и без оператор.

Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев също подчерта, че форумът показва ключовото значение на съвместните действия в Европа за гарантиране на продоволствената сигурност и стабилността на веригите за доставки. той заяви, че държавата прави възможното да оказва подкрепа на фермерите както чрез мерки за по-лесен достъп до пазара и скъсяване на веригите за доставки, така и чрез облекчаване на производството – включително с намален акциз върху горивата и допълнителни компенсации при скок в цените на торовете. Янчев отправя призив към земеделците за по-активно коопериране и съвместна работа, подчертавайки, че в условията на наслагващи се кризи единението е единственият начин за оцеляване на стопанствата.

По отношение на логистичната криза в Черно море, заместник-министър Янчев съобщи, че се водят разговори с Министерството на транспорта за активизиране на железопътния транспорт като надеждна алтернатива, която да намали разходите за сухопътен превоз и натовареността по пътищата. Запитан за финансовото обезпечаване на иновациите, той припомни, че през Държавен фонд „Земеделие“ и Стратегическия план се осигурява солиден бюджет по целеви приеми за инвестиции в прецизно земеделие, автоматизация и модерна техника, с които българските фермери да повишават своята конкурентоспособност и да посрещат бъдещите си предизвикателства.