Danko Jones (DANKO JONES): "Творецът е изпълнител, а изпълнителят е творец"

Интервю с Danko Jones (DANKO JONES)

На 17 октомври 2026 година София ще бъде домакин на канадска банда DANKO JONES, които ще направят концерт по покана на „Fest Team“. Той ще бъде на покритата сцена на „Vidas Art Arena“ в Борисовата градина. Като специален съпорт е пънк-рок бандата SPLIT DOGS. В България DANKO JONES ще представят новия си албум „Leo Rising“, година след неговата реализация. Лидерът на бандата Danko Jones даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Danko Jones (DANKO JONES) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 5.10.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Danko, на групата ти й предстои първи концерт в България. Има ли напрежение, когато излизате пред публика на ново място?

Danko Jones - Не, не особено. Това е част от турнето. Неизбежно е да свириш някъде за първи път. Правим го отдавна. Свирили сме на шест континента и вече в почти 60 държави. Много пъти сме минавали през това да излизаме пред публика на ново място. Ало?

От другата страна - Къде музиката на DANKO JONES се приема най-добре? По-гостоприемна ли е публиката в Европа или на някой от другите континенти, на които сте свирили?

Danko Jones - От години турираме в Северна Америка и от години правим обиколки в Европа. Това са двата континента, на които сме свирили най-много.

От другата страна - Миналата година издадохте новия албум „Leo Rising“. Ще го представите ли, или сетът ще бъде по-скоро като „най-доброто“?

Danko Jones - И двете. Ще свирим песни от новия албум, защото именно той ни доведе в България, и, разбира се, ще запознаем хората и с песните, които сме издали преди. Така че сетлистът ще бъде много разнообразен.

От другата страна - Има ли композиция, която задължително трябва да присъства на всеки концерт, която не можете да извадите от сетлиста?

Danko Jones - Да, има няколко. Едната е „First Date“. Винаги я свирим. Другата е „Had Enough“, която също неизменно присъства в сета. След това, според държавата, включваме песни, които през годините са се приемали добре там. Като цяло голяма част от материала е от последните четири-пет албума, допълнен с по-ранни неща. Ние сме група, която и след 30 години продължава да издава албуми, и държим да звучим актуално. Затова значителна част от сетлиста е от по-новите ни записи.

От другата страна - Проверяваш ли кои песни са по-популярни в дигиталните платформи?

Danko Jones - Да, налага се. На този етап правим концерти, за да удовлетворим както себе си, така и публиката. Важно е да знаем какво е накарало хората да дойдат в залата. Днес един от най-надеждните ориентири са данните от стрийминг платформите. Те показват кои песни са слушани най-много. Не винаги, но често включваме и тях.

От другата страна - Как постигаш баланс между собствените си желания и вкуса на публиката?

Danko Jones - Ние сме написали тези песни и ги харесваме. Не правим жертви, когато  изпълняваме композици, за които знаем, че публиката очаква, вместо онези, които лично на нас ни се свирят. Всички са песни са наши, така че това не е нито жертва, нито особена трудност.

От другата страна - Да, но може би има песен, която ти е любима, а смяташ, че публиката никога не е приела?

Danko Jones - Така е, но на този етап сме издали 12 студийни албума и три компилации с B-страни и неиздаван материал. Т.е. имаме общо 15 албума с авторски песни. Ако във всеки има средно между 11 и 16 композиции, умножи това по 15. Толкова песни имаме. Затова вече няма особено значение. Ако искаш да чуеш една песен точно така, както съм си я представял, тя е в албума. Концертът е съвсем различно преживяване. Албумите можеш да слушаш всеки ден, по всяко време,  у дома или докато си навън. Живото изпълнение е друго нещо. Там песните често са средство за самото представление, а не обратното.

От другата страна - Но свързващата точка между концертите и албумите са песните.

Danko Jones - Тогава защо да ходиш на концерт? Просто си остани вкъщи и слушай албумите. Това е напълно различно преживяване. Ако концертът не беше различно преживяване, щеше да си останеш вкъщи и да слушаш албумите. Именно защото е нещо друго, отиваш, за да гледаш шоуто, а не да чуеш записите възпроизведени дословно. С други думи, песните са средство за изпълнението.

От другата страна - А пренасяте ли стриктно студийната атмосфера на концерт или си позволявате да импровизирате?

Danko Jones - Точно това казвам, концертното изпълнение е самостоятелно. Разбира се, свирим песните така, както са в албума. Няма да си позволим да удвоим припева или да измислим съвсем различен куплет. Но ако искаш да чуеш композициите нота по нота, напълно идентични със записа, остани си вкъщи и слушай плочите. Разговаряш с човек, когото още не си гледал на живо, затова се опитвам да обясня как разграничавам концерта от албума. А ти сякаш се съсредоточаваш върху това кои песни трябва да бъдат изсвирени. Според мен конкретните композиции не са най-важното, защото на първо място е изпълнението. Ако си ни гледал на живо, знаеш, че е така. За 30 години стигнахме до шест континента и почти 60 държави не защото сме имали сингъл номер едно или платинен албум, а заради концертите ни и мълвата, която се разпространява за тях.

От другата страна - В такъв случай, когато свириш на живо, повече творец ли си или повече шоумен?

Danko Jones - Това противопоставяне е безпредметно. Шоумените са творци, а творците - шоумени. Двете понятия не се изключват. Един творец може да бъде изпълнител и един изпълнител - творец. За мен творецът е изпълнител, а изпълнителят е творец.

От другата страна - Има обаче творци, които не правят концерти, но все пак са творци.

Danko Jones - Да, и това е начинът, по който те правят своето изкуство. Това, което казвам, е, че изпълнителят е творец и творецът е изпълнител. Дори ако си стои вкъщи, неговото изпълнение е неговото изкуство.

От другата страна - Днес музикалната индустрия постоянно изисква видимост. Може ли един музикант все още да запази някаква загадъчност, когато публиката очаква постоянен достъп до личността му?

Danko Jones - Това е добър въпрос. Социалните медии изискват определено визуално присъствие. Поне ако искаш да изградиш публика. Разбира се, можеш да правиш каквото искаш и без непременно да достигнеш до по-широка аудитория. Но ако целта е да разшириш публиката си в по-голям мащаб, трябва да използваш социалните инструменти. А това означава да се показваш повече и да бъдеш по-видим. Тези неща, обаче, не ти пречат да продължамаш да създаваш. Независимо дали става въпрос за изобразително изкуство, кино или музика. Все още има ъндърграунд сцена, която използва социалните медии, както и такава, която не ги използва. Също така можем да посетим галерия или музикален клуб и да се срещнем с изкуството там. И можеш по стария начин да разлепиш афиши за рок концерт или да публикуваш обява за откриване на изложба.

От другата страна - Могат ли социалните медии да направят музикантите по-свързани с публиката им или просто ги карат да осъзнават по-силно, че са наблюдавани?

Danko Jones - И двете. Ако присъстваш в социалните медии и се опитваш да представиш създаденото от теб пред публика, трябва да си готов и да бъдеш наблюдаван.

От другата страна - Има ли нещо, което слушателите могат да осъзнаят за една композиция, което никое студио, продуцент или репетиционна не могат да разкрият?

Danko Jones - Публиката може да разкрие всичко. Независимо дали е пред сцената или изразява реакцията си чрез кликвания, харесвания и продажби. В студиото, насаме или с продуцента, лесно можеш да останеш в затворен балон. Единственият начин да разбереш, дали творбата достига до хората е да я представиш пред тях. Реакцията им показва дали връзката е осъществена. Това не обезценява произведението, освен ако сам не си избрал да го оценяваш според реакциите на публиката. Ако това е критерият ти, тогава именно те определят дали музиката, филмът, илюстрацията или картината са легитимни. Но творбата е издадена и съществува. И всъщност това е достатъчно.

От другата страна - Кои качества цениш в музиката днес, онези, които винаги те оставят в догадки и те провокират да се вслслушаш по-внимателно?

Danko Jones - Мога да говоря само от собствената си гледна точка. През целия ми живот съм слушал и поглъщал огромно количество музика. Днес вниманието ми е привлечено от някаква комбинация от различни стилове. Понякога е нещо, което ме връща към времето, когато бях тийнейджър и тепърва откривах музиката. Ако даден звук, група, албум или песен ми напомнят за този период, вероятно ще ме грабнат. Може да е тембърът, скоростта, темпото. Факторите са много, а връзката до голяма степен е несъзнателна. Просто е усещане. Ако започнеш да го анализираш, според мен го губиш. Понякога има група, която всички обичат и разбират, а на мен не ми харесва или обратното. Това се случва постоянно. През последните години при мен дори е по-често. Много групи са изключително популярни и достигат до огромна публика, а аз оставам безразличен. Не защото са популярни. Никога не съм играл тази игра. Ако нещо е добро, то е добро. Обичам THE ROLLING STONES. А те са най-известната рок група в света. Така че популярността сама по себе си не означава нищо за мен. Въпросът е дали ми харесва. Често вкусът ми просто се разминава с посоката, в която върви мнозинството.

От другата страна - Тогава каква е крайната цел на творческата ти работа?

Danko Jones - Просто да изкарам музиката навън. Рискувам да прозвучи претенциозно, защото не обичам думи като „изкуство“. Те често са натоварени с претенции и са присвоени от хора, които искат да звучат възвишено, но в крайна сметка звучат само претенциозно. Извинявай, отклоних се. Какъв беше въпросът?

От другата страна - Каква е крайната цел на творческата ти работа?

Danko Jones - Да, точно така. Сега разбирам къде се отклоних. Разбира се, искаш да правиш концерти, да правиш турнета. Обичаш сферата на рокендрола и музиката. Но в основата е онова, което първоначално те извежда от спалнята, отвежда те в репетиционната, а после и в клуба. А това е непреодолимият импулс да извадиш нещо от себе си. Според мен много хора, които работят в различни творчески области, изпитват същото. Откъде идва този импулс? При мен терапия разкри много от отговорите. Но вътрешният тласък остава. Поне при мен го има. Формата, процесът и изразното средство, които съм избрал, са музиката. За мен тя въздейства по-силно и по-непосредствено. Обичам я от дете, защото именно с нея се свързах най-бързо.

От другата страна - Казвал си, че да бъдеш в група също е работа. Запазва ли професионалното отношение към музиката страстта или професионализмът може бавно да убие спонтанността?

Danko Jones - Да, може, но трябва да го осъзнаваш. Всичко изисква съзнателна грижа.Приятелствата, бракът, любовта към едно или друго. Ако не се грижиш за тях, могат да останат на заден план. Но това не означава, че музиката не е работа. По-скоро ми е любопитно защо хората непрекъснато ми припомнят точно този цитат. От хилядите неща, които съм казал в хиляди интервюта, защо точно той продължава да изплува? Защото съм нарекъл „работа“ онова, с което си изкарвам прехраната и плащам сметките си? Всеки трябва да има работа, иначе живее на чужд гръб. Ако това не е работа, какво е? Хоби? Тогава излиза, че съм безработен и безделник. Не се опитвам да му лепя етикет, за да звучи по-легитимно. Просто за всичко това се изисква огромен труд. Очевидно съм подразнил някои хора, когато нарекох заниманието си работа. Но това говори повече за тях, отколкото за мен. Аз работя. Всички в групата работим усилено. JC започва в седем сутринта и до осем вечерта се занимава с администрацията. Без нея групата не може да се задържи на повърхността. Не е лесно. Има турнета, звукозаписни компании, мениджмънт, авиолинии, изгубен багаж, промоутъри, букинг агенти, всякакви проклети наеми, екип за турнето, автобусни компании. Това е страшно много работа. Защо тогава да не я наричаме работа?

От другата страна - Добре, но втората част на въпроса беше, дали страстта се запазва при професионалното отношение към музиката или професионализмът може бавно да убие спонтанността?

Danko Jones - Отговорих на това. Ти дори не чу тази част.

От другата страна - Чувам върху какво се съсредоточаваш...

Danko Jones - Отговорих на тази част. Отговорих ѝ, преди да отговоря на втората половина. Всичко може да бъде изоставено, ако не се грижиш за него. Това беше отговорът ми на тази част от въпроса.

От другата страна - Добре. Мислиш ли, че понякога музикантите използват думата „еволюция“, защото се страхуват да признаят, че просто вече не изпитват удоволствие от музиката, която ги е направила успешни?

Danko Jones - Да, това е добър начин да се каже. Не мога да не се съглася. Не казвам, че винаги е вярно, но да, може би. Никога няма да разбера, защото не мога да чета мислите им.

От другата страна - Може ли един творец да остане „гладен“, след като в продължение на десетилетия музиката му е осигурявала кариера, публика и разпознаваема идентичност?

Danko Jones - Зависи от човека. Всеки случай е различен. Някои успешни творци продължават да изпитват онзи глад, който ги провокира да изкарат навън това, което носят в себе си. Той не отслабва независимо от успеха, защото за тях никога не е ставало въпрос за успех, а за формата и средството, чрез които се изразяват. В други случаи успехът променя начина, по който човек създава, изпълнява или работи. Може да стане по-самокритичен, а може и да се отпусне, да загуби форма и внимание. Всичко зависи и от мащаба на успеха. Ако стигнеш дотам, че да изгубиш отправната си точка, тогава промяната е неизбежна.

От другата страна - Има ли определен вид успех, който си искал преди 20 години, а днес би означавал почти нищо за теб? И защо?

Danko Jones - Да, определено. Когато започвахме, но мога да говоря само за себе си, бях много по-идеалистично настроен. Ако бяхме издали албум за „Touch and Go Records“, бяхме направили турне в Америка и бяхме записали с продуцента Doug Easley,  щеше да ми е достатъчно. Щях да си кажа, че съм постигнал всичко, което съм искал. Но с възрастта животът ни настигна. Дойде момент, в който трябваше да изберем – или да напуснем ежедневната си работа и да заложим изцяло на групата, или да играем на сигурно, да плащаме наема и сметките си, но да не продължим напред. Избрахме първото. За щастие при нас се получи. Мнозина вземат същото решение, без да имат този късмет — и ние продължихме. С времето обаче целите се пренареждат и трябва отново да определиш кое е важно. Животът върви, хората и семействата им остаряват, приоритетите се променят, а случващото се с близките влияе и на теб. Промяната е неизбежна. Мога да погледна назад и да кажа, че тогава най-голямата ми грижа беше да имам достатъчно пари за плочи. Днес всичко е различно. Правим турнета, отсъстваме от домовете си дълго време и вече не виждаме, и не правим много от нещата, които преди бяха част от живота ни.

От другата страна - Коя е най-удовлетворяващата част от свиренето на живо и от това да го правиш вече 30 години?

Danko Jones - Самият концерт. Това е. Шоуто го правим безплатно. Плащат ни, за да стигнем до него. Да се качим на самолета, да пътуваме, да не се наспим заради ранния час на тръгване, да опаковаме багажа и да свършим всичко останало. Концертът е безплатен.

От другата страна - Коя е най-вредната заблуда, която младите музиканти имат за това да се издържат с музика?

Danko Jones - Че за това не се изисква упорит труд.

От другата страна - А колко его всъщност е необходимо на един велик фронтмен и в кой момент същото това его става разрушително?

Danko Jones - Всичко зависи от средата, приятелите, възпитанието и способността да гледаш реалистично на себе си и на живота. Всички сме виждали хора с неконтролируемо его. Независимо дали са в музикалната индустрия, в група или извън нея. Аз вероятно съм виждал повече такива случаи, защото често имам достъп зад кулисите. Но не е задължително да бъде така. Срещал съм и много изключително успешни и известни хора, които са здраво стъпили на земята. Възможно е пред мен да са играли роля, но съм забелязал, че колкото по-голяма е една звезда, толкова по-земна е тя. Може би изпитва потребност да запази връзката с нормалността, защото средата ѝ е толкова необичайна. В тази индустрия има силна склонност егото да излиза извън контрол. Според мен повече, отколкото в други области. Но и във всеки офис ще срещнеш някого, който е прекалено самоуверен, независимо дали е прекият ти началник или неговият.

От другата страна - Два последни въпроса. Кое ти помага повече - свободата или ограниченията?

Danko Jones - Задаваш много въпроси от типа „или-или“, а аз не мога да избера само едното. Отговорът ми е - и двете, според ситуацията. Ограниченията са полезни. Границите, които имаш или които са ти поставени, също могат да помагат. Затова работим с крайни срокове. В момента например такова ограничение е срокът за завършване на албума. Ако разполагах с неограничено време, той вероятно нямаше да звучи по същия начин. Щеше да му липсва устрем. Необходим е определен натиск, за да се създаде диамант. Ограниченията са полезни, но прекалено много започват вече да пречат. Затова е нужна и свобода. За да мислиш извън установените рамки и да чуеш нещо различно. Всичко зависи от ситуацията.

От другата страна - Последен въпрос. Можеш ли да посочиш един рок или метъл албум, който цениш заради това, че е едновременно изключително изтънчен и напълно необуздан?

Danko Jones - Това е добър въпрос. Но как определяш изтънчеността в музиката? За мен THE RAMONES са изтънчени, макар мнозина да ги смятат за прекалено елементарни, глуповати и обикновени. Същевременно музиката им е напълно необуздана. Затова бих посочил „Rocket to Russia“ на THE RAMONES, „Rock for Light“ на BAD BRAINS или „My War“ на BLACK FLAG.