Сигурността в Черно море: София и Букурещ сближават позиции

Рискове за гражданското корабоплаване в Черно море, които нарастват, сближават позициите на България и Румъния и поставят на преден план необходимостта от по-тясна координация в сигурността и отбраната. Това коментира за Радио Варна журналистът Владимир Митев, редактор в румънската редакция на Радио България и основател на платформата „Мостът на приятелството“. Цялото интервю на Валерия Василева с Владимир Митев можете да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.

Опасността за корабоплаването има не само военни, но и сериозни икономически измерения според журналиста. Рискът за екипажите и увеличаването на разходите, включително за застраховане, могат да направят гражданския морски транспорт прекалено скъп и несигурен.

„Има опасност въобще да няма гражданско корабоплаване в Черно море, тъй като може да стане прекалено скъпо и прекалено рисковано за екипажите“, предупреди Митев.

По негови наблюдения общата заплаха вече води до по-активен политически диалог между София и Букурещ. Той свързва тези контакти с необходимостта двете държави да защитят общите си интереси и да търсят по-силен европейски ангажимент към региона.

„Европа трябва да има координация и сплотеност — както между България и Румъния, така и въобще на европейско ниво, за да може да защити икономическия интерес и интересите на сигурността“, посочи журналистът.

Защитата от дронове: Румъния е по-напред, но няма цялостно решение

Освен дипломатическите усилия, важен остава въпросът за практическата защита — наблюдението на въздушното пространство, противодействието на дронове и съгласуването на действията на отбранителните институции. От разговарите по темата с експерти от двете страни, споделя впечатлението, че Румъния като че ли е постигнала по-голям напредък в защитата от дронове. 

Като пример Владимир Митев посочва мобилната система MEROPS, която по думите му е предоставена безвъзмездно от САЩ по линия на стратегическото партньорство с Румъния и чиято експлоатация се финансира в момента от държавата, а НАТО обмисля дали да не я поеме. Подобни системи обаче не осигуряват покритие на цялата територия и не премахват необходимостта от допълнителни радари и други средства за противодействие. 

Освен мобилната система MEROPS, Румъния търси и други възможности за укрепване на защитата си. Букурещ разговаря с различни държави за предоставяне на допълнителни радари и средства за противодействие на дронове. Сред обсъжданите варианти той посочи доставка на по-сложни радари от Словакия. Журналистът спомена и работа по система за противодействие на подводни дронове, но засега при навлизане на дронове в румънското въздушно пространство, по думите му, се вдигат и изтребители F-16.

„На този етап Румъния все още няма това съвършено решение“, отбеляза Митев.

Според него по-съществена от сравнението между двете държави е посоката, в която те действат — към намаляване на уязвимостта и по-бърза реакция на нарастващите рискове.

Турция с важна роля в опитите за деескалация

Владимир Митев очаква Турция да има важна роля в усилията за намаляване на напрежението в Черно море. Той открои отношенията ѝ с Русия, запазените икономически връзки и предишната ѝ посредническа роля във войната в Украйна.

По думите му необходимото съгласуване не се изчерпва с Европейския съюз, а включва и НАТО, където членува и Турция.

„И НАТО, и Европейският съюз се сблъскват с по-високо ниво на опасност в Черноморския регион и очакваме да видим отговора“, коментира той.

„Балканският банан“ — друга перспектива за регионалното сътрудничество

Наред с тревогите за сигурността, журналистът открои и възможностите за по-добра инфраструктурна и икономическа свързаност между България, Румъния и Гърция. Това е темата на поредната публикация в блога „Мостът на приятелството“, посветена на идеята за т.нар. „балкански банан“. По думите му изразът се появява в гръцки медии и описва възможна зона на свързани градски и индустриални центрове в трите държави — от Солун през България до Румъния.

Макар метафората за "балканския банан" да е по-свободна географска интерпретация, зад нея стои същественият въпрос за транспортните връзки и регионалното развитие. Коментарът в статията е на румънски външнополитически експерт и особено важен според Митев е начинът, по който се оценява мястото на България в тази свързаност. 

„Все повече и в Румъния се мисли за това, че България е незаменима държава, когато става въпрос за изграждането на инфраструктурните връзки в региона. Точно това е думата, която румънският експерт употреби - незаменима.“