Нови хищници и климатични промени в Черно море

Черно море претърпява съществени промени през последните години, а в акваторията около Балчик и Калиакра все по-често се появяват непознати или доскоро изключително редки видове. За зачестяващите срещи с инвазивни морски обитатели и за заплахите пред традиционните местни популации разказва опитният любител рибар Виктор Лучиянов.

Основен повод за безпокойство сред рибарите е така нареченият корейски скален костур (корейски групер), който все по-трайно се заселва в наши води. Този вид в зряла възраст може да достигне внушителните 25–30 килограма, макар в момента в нашата акватория да се улавят екземпляри от 600–700 грама до около 3–4 килограма. Хищникът обитава абсолютно същата ниша като традиционното черноморско попче, храни се с неговата храна и със самото попче, което не припознава новия съсед като заплаха. По думите на Лучиянов, ако държавата и ИАРА не предприемат навременни мерки чрез ограничения в улова на попчето и насърчаване на майсторите рибари да ловят повече групери, попчето е застрашено да остане в историята – съдба, сходна с тази на черноморската скумрия. Надежда все пак има, тъй като през изминалото лято в крайбрежната зона са забелязани големи групи от съвсем малки попчета, което показва, че част от възрастните риби са успели да хвърлят хайвер.

Още по-тревожна е появата на свиреп целогодишен хищник – черната баракуда, за чийто улов край Калиакра и Балчик вече съобщават местни рибари. За разлика от сезонните хищници като лефера и паламуда, които се придвижват според периода от годината, баракудата трайно се заселва на дадено място и ловува постоянно, което създава реален риск за популациите на местните риби.

Наред с опасностите, климатичните промени носят и интересни явления. Видове като морската врана (известна още като каян лаврак) и минокопа, които в миналото са били изключителна рядкост, днес се срещат значително по-често. На рибната борса вече редовно се продава минокоп, като се улавят рекордни екземпляри между 5 и 8 килограма. Що се отнася до синия рак, Лучиянов е на мнение, че той не вреди на местния черноморски рак и представлява ценен кулинарен деликатес с висок икономически интерес.

Припомняйки историята, той отбелязва, че изчезването на черноморската скумрия през 60-те и 70-те години не е било причинено от прекомерен риболов, а от засиления корабен трафик и мощните радиолокационни станции в района на Босфора, които препречват миграционния път на пасажите. Днес опазването на морското богатство отново изисква разумни действия и активна грижа, за да се съхрани екологичният баланс в района на Балчик и за бъдещите поколения.