Автор:
Мартин Николов
Интервю
Arve Isdal (AUDREY HORNE, ENSLAVED): Предизвикваме и себе си, и слушателите
сряда 11 ноември 2026 19:53
сряда, 11 ноември 2026, 19:53
СНИМКА: Jens Kristian Rimau / Napalm Records
Размер на шрифта
Интервю с ArveIsdal (AUDREY HORNE, ENSLAVED)
Отдавна музикантите в екстремната музика участват в по няколко групи и проекти, които се подвизават в различни жанрове. Един от примерите е китаристът Arve Isdal. Той е част от AUDREY HORNE и ENSLAVED. А през тази година и двете банди издадоха нови албуми. AUDREY HORNE – „Achilles“, а ENSLAVED – „Mið“. За това и Arve Isdal даде специално интервю за „От другата страна“.
Интервюто с Arve Isdal (AUDREY HORNE, ENSLAVED) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 9.11.2026 година.
От другата страна - Здрасти, Arve. AUDREY HORNE и ENSLAVED удовлетворяват много различни музикални инстинкти. Защо съчетаваш тези две страни на музиката?
Arve Isdal - Преди всичко винаги съм харесвал и съм свирил различни видове музика. За мен е нещо естествено. Интересното е, че започнах и в двете групи по едно и също време или по-точно в една и съща година. Затова вече съм свикнал да свиря и в двете. Всички в и двете банди сме приятели, така че съчетаването им не е особено сложно. По-скоро е въпрос на психологическа нагласа. Да превключиш от едната към другата. Вече съм свикнал и ми доставя удоволствие. Според мен би било скучно, ако двете банди звучаха абсолютно еднакво. Тогава нямаше да има смисъл.
От другата страна - Описвал си AUDREY HORNE като група, чиято същност е в концертите. Когато създаваш специално за сцената, променя ли се преценката ти за това дали един риф е добър?
Arve Isdal – Мнозина ми задават този въпрос. Не мисля, че бих създавал по различен начин. Когато композирам по-енергична музика за AUDREY HORNE,обичам да си представям как сме на сцената. Там имаме много енергия и правим класически рокендрол концерти. Движим се насам-натам и общуваме с публиката. Обичам да си представям тази картина, за да усетя по-добре песента. Но съм създавал и песни за AUDREY HORNE, които не биха звучали толкова добре на живо. Има и от двата вида. Наистина харесвам суровото звучене и енергията на живото изпълнение. Затова, когато записваме, се опитвам да запазя тази енергия или да я добавя и в албумите.
От другата страна - Заглавието на новия албум на AUDREY HORNE „Achilles“ веднага навежда на мисълта за концептуалност. Така ли е?
Arve Isdal - И да, и не. Това не е концептуален албум, посветен на гръцката митология. Не че се притеснявах, но се замислих за тази възможна асоциация, когато обсъждахме дали да го наречем „Achilles“. Отначало това беше само работното заглавие на песента „Achilles“. Името ни хареса. Силно е. После започнахме да се вглеждаме повече в значението на думата и в самия образ, а не толкова в митологията. Открихме връзка с някои от текстовете. Както сме казвали, част от тях отразяват наблюденията ни върху случващото се в света днес. Много хора страдат заради продължаващите войни, а избухват и нови. Има много лидери, от които хората може би не са особено доволни. Мнозина изпитват икономически затруднения. Всичко това се свързваше и с думата „Achilles“, която в известен смисъл може да се разбира като „скръбта на народа“. Тази връзка ни се стори интересна. А когато се вгледаш в образа му, откриваш колко е сложен. Той е силен военен герой и водач, изпълнен с гняв и ярост. Но е и много уязвим, с богата емоционалност. Помислихме си, че това може да се свърже и с някои от останалите текстове. Например „God Damn Beautiful“е по-скоро песен за добро настроение, дори за бягство от реалността. По своеобразен начин всичко това оправдаваше името„Achilles“. Думата е хубава, силна и подходяща за заглавие. Харесва ми и че може да обърка хората, които да се питат дали това е албум за бог Ахил или за гръцката митология. Но не, всъщност не е.
От другата страна - Спомена, че темите на песните са повлияни от настоящето и от случващото се около нас. Мислиш ли, че тези послания могат да достигнат до съзнанието на хората? Днес мнозина приемат музиката преди всичко като забавление.
Arve Isdal - Да, но точно затова не сме направили посланията прекалено очевидни. Това изобщо не е политически албум. Никога не сме били политическа група. Все пак сме рок музиканти. По-обикновени сме. Разбираме от музика, не от политика. Не искахме посланията да бъдат прекалено явни, но много хора са уловили смисъла и той им е повлиял силно. Разбира се, приятно е да го чуеш. Хубаво е, че музиката може да въздейства толкова силно на хората и да ги кара да се замислят. Същевременно е напълно нормално да я слушат просто за забавление. Рокендролът трябва да носи и това.
От другата страна - Музиката звучи много по-директно от тази на ENSLAVED. По-трудно ли ти е да напишеш рокендрол песен, която въздейства веднага, отколкото да създаваш прогресив музика?
Arve Isdal - Понякога да, може да бъде по-трудно. Не е много точно да твърдиш, че един вид музика се създава по-лесно от друг. Всяка музика може да бъде много трудна или лесна за композиране. Зависи. Мога да създам песен за един час и тя да се получи страхотно. А мога да работя години над друга, без да намеря решение. И изведнъж един ден си казвам: „Аха, ето какво трябва да направя.“ Така че отговорът е и да, и не. Но да напишеш наистина добра музика с лек изказ понякога е много трудно. Границата е тънка. Сещаш се - това глупавато ли е или всъщност е наистина добро. Вземи AC/DC умеят да го правят. Създават по-скоро блус песни с прости рифове, които се повтарят отново и отново, а резултатът звучи страхотно и работи. Но ако други банди се опитат да направят същото, вероятно няма да се получи толкова добре.
От другата страна - Да преминем към ENSLAVED. Когато се присъедини към групата, тя вече имаше богата история. Колко време ти отне да спреш да мислиш за тази история и да се почувстваш свободен да я променяш?
Arve Isdal - Не съм част от ENSLAVED от самото начало, затова ми е трудно да отговоря. В началото те бяха по-скоро вайкинг метъл. Може да се каже даже, че вероятно създадоха цял жанр. Бяха по-тясно свързани с екстремната метъл сцена в Норвегия. Но ENSLAVED винаги са стояли и малко встрани от неязаради концепцията на текстовете и северната митология. Никога не са залагали на сатанински лирики или на онези крайни теми, които използваха много от другите групи. Мисля, че много рано започнаха да експериментират с по-прогресивната музика и да я смесват с екстремното звучене. През последните 20 или 25 години, откакто се присъединих, също се движим все повече към прогресив страната. Опитваме се да се развиваме и да създаваме различна музика във всеки албум. Вероятно този стремеж винаги е присъствал в по-голяма или по-малка степен, макар че първите албуми са по-скоро в екстремния жанр. Предполагам, че във всеки диск е имало песни с по-изразен прогресивен подход, както в структурата, така и в самия начин на мислене за музиката. Така че вероятно това развитие е протичало през цялото време.
От другата страна - ENSLAVED често съчетават древни идеи с много съвременна музика. Може ли понякога погледът назад да бъде най-радикалният начин да продължиш напред?
Arve Isdal - Предполагам, че да. Според мен музиката се движи и в кръг. В популярната например през определени години изведнъж се появява силно влияние от 70-те, а 80-те непрекъснато се завръщат в съвременния поп. Все пак това беше силно десетилетие. Тогава навлязоха всички тези технологии и синтезатори, а и компютрите започнаха да влияят на музикалните сцени. Мисля, че хората винаги ще се връщат назад във времето, за да търсят вдъхновение. В ENSLAVED всички обичаме 70-те, особено прогресивната им страна, както и края на 60-те. Черпим много вдъхновение от PINK FLOYD, KING CRIMSON и други по-прогресив банди. Предполагам, че съчетаването на тези влияния със съвременните технологии и подходи в продукцията прави резултата интересен и може би създава ново звучене.
От другата страна – ENSLAVED издадоха „Mið“. Идеята за център в албума кара ли те да се замислиш къде е твоят собствен музикален център днес?
Arve Isdal - Не знам. Както казах, слушам и свиря много различна музика. Рокендролът и прогресива винаги са били огромна част от това, което правя, и от музиката, с която съм израснал. Определено са ме оформили като музикант и китарист. Но съм слушал и много джаз, фюжън и поп. Обичам много поп музика. THE BEATLES са страхотна група. Винаги ще бъдат пионери и сред най-добрите автори на песни изобщо. LED ZEPPELIN са невероятни, една от любимите ми групи. Както споменах, също PINK FLOYD, KING CRIMSON, YES и RUSH. Но ако трябва да посоча само един музикален център, не бих могъл. Не знам кой да е. Вероятно рокендролът в известен смисъл има много общо с всичко, което правя. Но и това е отворено за тълкуване. Зависи какъв смисъл влагаш.
От другата страна - Когато една група е изградила толкова разпознаваема идентичност като ENSLAVED, по-трудно ли е да нарушава собствените си правила, отколкото правилата на жанра?
Arve Isdal - Бих казал, че е лесно да нарушаваш правилата на даден стил, защото винаги сме смесвали различни жанрове. За нас започва да става скучно в момента, в който започнеш да се страхуваш да нарушаваш правилата, защото хората не го очакват. Предполагам, че има групи, които се придържат към много строг стил и за тях това работи. Например част от блек метъл сцената може да бъде такава. Трябва да си екстремен и може да има музикални територии, в които не искаш да навлизаш. Но за нас целта винаги е била точно обратната. Да навлизаме именно в различни територии. Не искаме да правим един и същ албум два пъти. Искаме да предизвикваме себе си и, определено, слушателите ни. Когато пуснеш нов албум на ENSLAVED, няма да си наясно точно какво да очакваш. Освен че ще прекрачим някои граници и ще нарушим жанрови рамки или правила.
От другата страна - Очаквайте неочакваното.
Arve Isdal - Да, в известен смисъл е точно така. В крайна сметка и това може да стане скучно. Тогава отново се връщаш към кръговрата, нали?
От другата страна - Няколко пъти спомена рокендрола. Как създаваш на неговия език, без носталгията да се превръща в имитация?
Arve Isdal - Това е добър въпрос. Вероятно трябва да попиташ феновете ни дали наистина успяваме. В AUDREY HORNE например черпим много влияния от различни групи и не ги прикриваме особено добре. Всъщност дори не се опитваме да ги скрием. Почти сме си поставили за цел да работим свободно в рамките на жанра, да вземаме всичко, което харесваме от различни банди и да го смесваме в собствената си музика. Предполагам, че на моменти резултатът може да изглежда нелеп или почти глупав. Но мисля, че певецът ни Toschie, който не е типичният хардрок или хевиметъл вокалист, ни поставя от правилната страна на тази граница. Не знам. Сигурен съм, че има много хора, които слушат AUDREY HORNE и си казват, че звучим като тази или онази група. Възможно е.
От другата страна - Когато слушаш младите китаристи днес, мислиш ли, че техниката им се развива по-бързо от музикалната индивидуалност?
Arve Isdal - В някои случаи да, със сигурност. Но е трудно да се каже. Когато израствах през 80-те, също имаше такъв период. Появиха се Eddie Van Halen и Yngwie Malmsteen, а впоследствие Steve Vai и други музиканти като тях. Много силно се наблягаше на техниката. За много китаристи беше наистина важно да свирят бързо, да стават още по-бързи. Всички непрекъснато упражняваха гами и техника. Тогава фокусът беше този. За известно време и аз се бях съсредоточил върху него. В един момент, обаче, почувствах, че съм изгубил част от себе си. Можех да свиря сравнително бързо, но не бях най-бързият. Нямам техниката, с която бих могъл да бъда бог на китарата само чрез бързина и техническо майсторство. Усещах, че мога да свиря повечето партии прилично, но по пътя съм изгубил собствената си същност. Затова трябваше да се върна назад и да се запитам, защо всъщност съм започнал да свиря, защо започнах да се занимавам с музика. Нали все пак слушах KISS и те ме запалиха. Казах си, че точно това искам да правя. Искам да свиря разпознаваеми водещи китарни партии, които хората могат дори да запеят, а не просто да изпълнявам едно соло възможно най-бързо. Тогава си купувах обучителни видеозаписи на китаристи, които преподаваха техники. Трябваше да ги поръчваш, а бяха и доста скъпи. Затова не бяха толкова достъпни. Днес всички тези материали са достъпни. Има музиканти от социалните мрежи и Интернет, които свирят абсурдно бързо още на 17-18 години. Това е страхотно и е забавно да ги гледаш. Но, разбира се, има вероятност много от тях да изгубят музиката от поглед. Може толкова да се съсредоточат върху техниката, че да забравят да я създават. А ако я сведеш до същността ѝ, музиката според мен е свързана с емоциите. Поне за мен е така. Когато композирам и се опитвам да се изразя, искам да предизвикам чувства у хората, които слушат песните. Може да изпитат приятно чувство, да се разстроят или дори да ги намразят. Важни са чувствата. Предизвикваш емоция у някого. Ако остане само техниката, веднага ме губиш, защото не чувствам нищо. Мога да слушам музиканти, които владеят страхотно инструментите си, без това да предизвиква емоции в мен. Може би при някои този смисъл се губи. Но вероятно това е било така от години. Просто сега е по-крайно, защото всичко е достъпно онлайн.
От другата страна - В кой момент професионалното занимание с музикасе доближава опасно до обикновена работа?
Arve Isdal - Сега се занимавам само с музика, но в различни форми. Имам студио и работя там. Свиря в групи, правя турнета, записвам албуми. Дори преподавам музика на непълен работен ден, когато съм у дома. Всичко това е хубаво. Мечтата ми беше да мога да се издържам само с музика. Наистина съм късметлия. В някои отношения изживявам мечтата си, както се казва. Но независимо с какво се занимаваш, когато имаш задължения и трябва да бъдеш на определено място в определен час, ще има моменти, в които ще си кажзваш, че просто искаш наистина да си починеш или да се занимаваш с нещо друго. Когато си професионален музикант, това е работата ти и трябва да я вършиш. Дори на турне има моменти, в които си мисля, че днес може би не искам или нямам желание да излизам на сцената. Но трябва да го направя. Няма как. Феновете са дошли, за да те подкрепят и са платили, за да те видят как свириш. Трябва да оправдаеш очакванията им. Никога не се е стигало дотам да мразя това, което правя. Но да, има подобни дни. Болен си, а си на турне, не се чувстваш добре, лежиш в леглото с температура, а трябва да станеш и да излезеш на сцената. Ще има дни, в които просто си казваш: „Добре.“
От другата страна - Един китарист развива ли собствен глас, като открива какво може да прави или като приема какво не може?
Arve Isdal - Предполагам, че и по двата начина. Пътищата за развитие са различни. Можеш да се насочиш към техниките, които не владееш и да ги упражняваш. Така ще се усъвършенстваш в повече области и, ако искаш, ще придобиеш по-широк поглед върху свиренето на китара. Но аз бих казал, по-скоро да правиш най-вече онова, в което си добър. Ако го правиш добре и се чувстваш уверен в изпълнението си, мисля, че ще звучиш още по-добре. Приеми и това, което не можеш да правиш. Трудно е да владееш всичко еднакво добре. А може би в крайна сметка това не би било хубаво, защото вероятно няма да имаш толкова силна идентичност. Мисля, че Steve Vai или някой друг беше казал, че винаги е упражнявал само техниките, в които е добър, за да стане наистина добър в тях. А тези, които не владее,просто не ги използва.
От другата страна – AUDREY HORNE и ENSLAVEDизразяват много различни музикални инстинкти. Коя страна от личността ти би липсвала, ако една от тези групи изчезне?
Arve Isdal - Коя страна от мен? Не знам. AUDREY HORNE са по-близо до класическия рокендрол и хеви метъла. Би било погрешно да кажа, че подхождаме по-несериозно, защото и тук сме много сериозни в това, което правим. Но има повече, един вид, игривост. Концертите са насочени повече към създаването на енергия между нас и публиката. В ENSLAVED също има много от това. Предполагам, че и там внасям много рокендрол, поне на сцената - тичам насам-натам с кожени панталони, без риза. Не знам. Определено би ми било странно, ако една от групите изчезне. Няма как да съм сигурен, докато не се случи, а се надявам никога да не се случи. Не мисля и че ще стане. И двете бандисвирят от толкова много време. Наистина обичаме работата си. Участието и в двете ме кара да се чувствам завършен.
По публикацията работи: Мартин Николов
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!