Отбелязваме 122 години от Илинденско- Преображенското въстание

На 2 август честваме началото на най-голямото въстание срещу османската власт в Македония и Одринско. Илинденско-Преображенското въстание обхваща територията от Охрид до Черно море. То е най-масовото и добре организирано в новата българската история. Близо 30 000 българи, вземат участие в бунта. 

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. В началото на месец май 1903 г. в Смилово (родното място на Даме Груев) се провежда конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО, на който се взема решение въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден).На 28 – 30 юни се провежда конгрес на Одринския революционен окръг в местността Петрова нива в Странджа планина, който изработва план за действие и определя 19 август (Преображение) за начало на бойните действия в Одринско.

Според данните на мемоара на Вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска.

В сраженията загиват 994 въстаници, изгорени са 201 села с 12 000 къщи. Останали без дом, 70 000 души напускат родните си места. Избити са близо 7 500 българи, по-голямата част от които мирно население – деца, жени, стари хора. Около 30 000 българи от Македония и Одринско бягат в България.