Педагог: СИП "Религия" през 90-те беше желан предмет. Той е необходимост за по-висока нравственост

Да правя такава пътуваща образователна програма "Слънчеви руни", конкурси за рисунка, ателиета за шевица и какво ли не, ми е помогнало и това, че съм и преподавател по  православна религия. Завърших специализация към Богословския факултет в София. През 90-те години завършихме и преподавахме свободноизбираем предмет (СИП) "Религии" с много колеги. Имаше и учебници. После се прекъснаха нещата. А уроците вървяха много хубаво и в нашия край. Дядо Неофит, Бог да го прости, беше нашият пръв учител в този регион Варна, Русе, Разград, Търговище, Силистра, той беше ни обединил. Правихме кабинети по религия в училищата заедно училищните ръководства, разказа Господинова в интервю на Мариела Димитрова

Това е една необходимост за по-голяма нравственост, сила и осмисляне на този велик въпрос "Кой съм аз?". Религията е информация за хората, как са живяли и как доброто, десетте божи заповеди помагат и как злото вече трябва да отстъпва място в съзнанието, в душата на всяко дете.

И още тогава, в началото на 90-те години виждахме как родителите, баби, дядовци, искаха това да се случва, да го има този предмет, макар и тогава един път седмично. Всичко спря около 2000 г., когато пак политически нещо се случи и просто тези часове ни позволяваха да ги водим в училище законно както и преди. Но, има голям смисъл, защото децата в някаква степен изучаваха и другите религии, икони, религиозно изкуство, нравственост, бит, духовност, душевност, категорична е Йонка Господинова.