Красимира Стоянова: Винаги ме е привличала музиката, която изисква не просто глас, а душа и мисъл

В главните роли на Русалка и Принца влизат световноизвестното сопрано Красимира Стоянова и тенорът от австрийско-австралийски произход Жерар Шнайдер. Спектакъла ще дирижира маестро Павел Балев. Режисьор е Сребрина Соколова.

Вложих енергия в този репертоар, защото винаги ме е привличала музиката, която изисква не просто глас, а душа и мисъл, признава още тя.

Оперната певица разказва с емоция за образа на русалката – трагична фигура, която напуска своя свят в опит да стане част от човешкия. „Това е тъжен и дълбоко човешки образ. Русалката жертва себе си за нещо, което не ѝ принадлежи“, казва тя. Тя се оказва символ на вътрешната борба между желанието за принадлежност и усещането за обреченост, допълва Стоянова.

На въпроса дали такива сложни произведения са трудни за поставяне в България, Стоянова отговаря с увереност: „Публиката тук е подготвена. Знае приказките, знае историите. Носим културна памет, която прави тези заглавия живи и въздействащи.“

За нея операта е пресечна точка на няколко мощни изразни средства – музика, поезия, слово, тяло. „Това са езици, които пряко въздействат на човешката психика. Ако ги използваме правилно – могат да лекуват. Но в грешните ръце... резултатите могат да бъдат страшни.“

Стоянова изрази радостта си от работата с колегите певци и постановъчния екип на „Русалка“. „Щастлива съм, че можем да творим заедно. Имаме желание публиката да не разбере трудността на това произведение, а само да му се радва“, каза тя, като добави, че музиката на Дворжак е великолепна, а въздействието на сцената е очарователно, което се дължи на модерната режисьорска и сценографска работа, на хореографията и балетистите, както и на костюмите. „От опит ви казвам, че е много тъжно днес в света на операта, ако нямаме един много здрав постановъчен екип и един великолепен майстор на костюми. Тогава наблюдаваме не само скучна, но и деградивна сценична работа“, посочи певицата.