Чешмите на Градец и водното богатство на селото

Днес в рубриката "Памет нашенска" говорим за водата като ресурс, като богатство, като наследство, като фолклор. Водата, като нещо, което не бива да приемаме за даденост и което трябва да съхраняваме. Градец е от щастливите села, което според местните, Господ е определил да бъде богато на питейна вода и водни ресурси. В населеното място има кладенчета и чешми, потоци, блата и минерални извори.

В центъра на селото има чешма, построена в началото на миналия век, която и сега бълбука, а хората наливат вода от нея всеки ден. На нея има паметна плоча на загиналите селяни в освободителните войни на България. Друга е чешмата на Сарая, така се нарича старият център на долния край на селото, построена по времето на Осман Пазвантооглу, където още стоят изписаните колони от владетеля на Видинско през турското робство. Третата чешма е в местността Драката, в горния край на село Градец, където се е състоял кървавият бунт от 1850 година. Там е сложена мемориална плоча за загиналите над 300 бунтовници в това епично за видинския край въстание.

Извън пределите на селото, в посока запад, както и в землището на Градец има още няколко чешми, като за тях разказва Пролет Цолова, секретар на местното читалище.

"Тук имаме река Тополовец, която извира от Връшка чука, минава покрай нашето село и вече се влива в река Дунав. Другото - тези прословути минерални извори, които сега са някакъв акцент на Община Видин, но най-много бих искала хората да знаят, че в селото и около селото има изградени много извори за питейна вода. В селото ни има над 20 т. нар. кладенци, герани, както ние си ги наричаме, те са по махали и носят името на най-близката къща или фамилия, която е заселена около тези герани и хубавото е, че кметът пое една инициатива да ги реставрира, да ги запази, да ги консервира поне, да не се хвърлят отпадъци и боклуци, защото всяка къща вече си има канализационна система и тези герани не са така използвани, както едно време. Аз, като дете, съм израснала с тези герани, защото ходех с майка ми, сестра ми, баба ми да носим вода, защото това беше жизнено необходимо за семейството, за бита... Когато започнаха първите герани в селото да се правят, това беше наистина едно огромно улеснение за хората. Просто беше радост и хората ходеха, цялата махала, да помага на домакинството да си превъртят кладенеца и да си изкарат вода. Това вече беше 80-те години и наистина беше една невероятна новост."

Другото, което е наистина запомнящо се за селото е това, че там има много обществени чешми, разказва още Пролет Цолова. Тези чешми са както в самото населено място, така и в околностите му. Интересното е, че са запазени и до днес. 

Извори с такива води в България са осем: Мирово и Върбица - Варненско, Слънчев бряг и Долно Езерово - Бургаско, Градец и Сланотрън - Видинско, Долен Дъбник - Плевенско и Козлодуй - Врачанско. Много от крайпътните чешми на село Градец също са минерални и това го знаят много от хората, идващи да налеят вода от тези източници.

Блатистите райони и блатата също са една природна притурка към водното богатство на Градец и неговото землище. Те помагат за флората и фауната на района. 

Много вода е изтекла от направените чешми и кладенци в селото и около него, много са пресъхнали, наринати, затлачени, изоставени или продължават да текат с пълна сила. Много са и песните, преданията и легендите свързани с тях.