Въстанието от лето 1850 - вик за справедливост

В българската история има дати и събития, които ни зареждат с патриотизъм и национално самочувствие. Въстанието от лятото на 1850 година в Северозападна България, когато населението от Видинско, Кулско, Ломско и Белоградчишко се вдига на бунт срещу османския гнет, е едно от тези събития. За него малко се знае, не се изучава в учебниците. Това провокира група хора да основат клуб "Лето 1850", да начертаят план за действие и да започнат да го изпълняват. Без подкрепата на институции и без финансиране.

Сред основателите на клуб "Лето 1850" е Маша Викторова - учител по история в СУ "Отец Паисий"  Медковец , два пъти носител на награди - "Неофит Рилски" и "Учител на годината".

"Няма друго събитие в Северозападна България, което да бъде събрано в тези две думи - лето 1850, и да изразява точно какво се е случило там и тогава. Създадохме си план да посетим училищата, да представим въстанието пред учениците, да подготвим честването тази година във връзка със 174-ата годишнина като една, така да се каже, генерална репетиция за честването през 2025 година. Поставихме си амбициозен план, който вече реализираме, а именно да изпратим апел към държавния протокол за почитане паметта на загиналите за свободата и независимостта на България на 2 юни, участниците във въстанието и загиналите тогава да бъдат почитани с внасяне на тяхното дело като част от тържествената заря проверка, която се провежда на 2 юни", каза Маша Викторова.

Българите от Северозападна България, участвали в това въстание, го заслужават и ние като техни наследници сме им длъжници, казва историкът.

Решението за избухването на въстанието от 1850 година в Северозападна България е взето в Раковишкия манастир. Определена е и дата - 1 юни, но арестуването на белоградчишките инициатори, начело с Цоло Тодоров, отприщва народната стихия и на 29 май 1850 година Белоградчишката нахия е обхваната от огъня на бунта. Въстават между 10 000 и 15 000 души от Видинско, Белоградчишко и Ломско, посочва в книгата си "История на Видин и неговата област" Димитър Цухлев. Едва малка част от въстаниците са били въоръжени с пушки.

"В Раковишкия манастир се събират най-ерудираните българи за това време от селата в Северозападна България... Образовани, ерудирани, уважавани от останалите граждани. Те им се доверяват на 100 процента, безрезервно им се доверяват и ги изпращат, така да се каже, да им кажат болката пред властта... То е въстание за справедливост. Да се приложи законът, който османците са приели и достатъчно грамотните български кнезове са проумели, че с този закон правата на българите, не само на българите, а на всички етноси в османската държава, се изравняват. Това е вик за справедливост", допълни Маша Викторова.

Друга инициатива на клуба е да бъде включена темата за въстанието в националния конкурс на национален клуб "Родолюбие".

Въстанието е в резултат от неслучилите се реформи от Гюлханския хатишериф (султански указ) от 1839 година, които гарантират първите права и свободи на всички поданици на Османската империя и които изобщо не достигат до българите.

"Днес е 6 май- ден на храбростта. Ако някой ме попита да дам пример за храбростта, мога спокойно да кажа, че храбростта и героизма на участниците във въстанието във Видинско, Кулско, Ломско и Белоградчишко в средата на 1850 година няма равна на себе си...", заяви писателят Юлий Йорданов, който също е сред учредителите на клуб "Лето 1950".

В началото на 1850 година на тайно събрание в манастира "Света троица" край село Раковица присъстват 61 представители на четирите каази на Видинския санджак- Видинска, Ломска, Кулска и Белоградчишка. На събранието се решава на 1 юни 1850 година да се вдигне въстание. Избран бил и комитет за неговото ръководене, начело на който застанал Цоло Тодоров от село Толовица, кнез Иван Кулин от село Медковец, капитан Кръстьо от село раковица и други. Утвърден бил и план за подготовката и избухването на въстанието, разказа Иво Йорданов. Според него съвещанията в манастира са един неформален народен парламент. В тези съвещания, на които са се събирали първите люде, са неговите сесии:

"Според документите, това са действията на първия български велик парламент или иначе казано първото българско Велико народно събрание. При това 26 години преди събранието в Оборище, взело решението за Априлското въстание и 28 години преди Освобождението от османско иго. Фактически въстанието от 1850 година се явява генерална репетиция за Априлското въстание от 1876 година и аз мисля, че е редно, най- вече, историците да направят една генерална преоценка на това въстание."

След разговор с академик Владимир Зарев, който е написал романа "Лето 1850" Юлий Йорданов подели, че му е предложил да се направи филм по книгата. Ще бъде направено всичко възможно догодина, когато се навършват 175 години от въстанието, този филм да се реализира.

Да предизвика патриотичен дух и родолюбие на всички българи цели национален конкурс, който обяви Историческият музей в Белоградчик. Конкурсът е за исторически доклади, есета и стихотворения под надслов: "Храбростта на героите от лето 1850 в Северозападните български земи", посветен на 174 г. от Въстанието в Северозападна България с център Белоградчик. 

"За него изключително малко се отделя като място в учебниците по история на България, в медийното пространство също според мен има пропуски", разказа за идеята на конкурса пред Генади Вельов Даниел Дончев- уредник в музея, "История на България 17-19 век".

Творбите ще бъдат разделени в 3 категории:

- Исторически доклади -  участници над 19 г. (препоръчва се да са запознати с историческата терминология и писането на доклади; важно е да са запознати с темата и казуса за въстанието през 1850 г. в Белоградчик);

- Есета - свободен текст и изразни умения. Важно е участниците да бъдат запознати с темата за въстанието през 1850 г в Белоградчик;

- Стихотворения. Важно е участниците да бъдат запознати с темата за събитията през 1850 г. в Белоградчик.

Условията за участие може да намерите на фейсбук страницата на Историческия музей.