Изложбата "Яж" на Изабел Иванова от Видин - уверена крачка към успеха в изкуството

"Това е много грешно според мен, но след време си промених мисленето. Наистина е трудно в началото. Спомням си на уроците в началото, как не разбирах защо господина ме кара да рисувам толкова много глави, не ми харесваше пластиката, не я усещах, усещах повече боичките, шарените неща. Понеже там пак има правила, но е по-свободно, отколкото в другите неща. Пак си свободен, но има малко повече правила, които трябва да спазиш. Оттам тръгна, че всъщност е трудно. Всяко начало е трудно и когато започнеш нещо ново, винаги си представяме хубавите неща и как веднага започваме кариера, някой ни е забелязал - няма такива неща. Просто много упорит труд, постоянно трябва да се слагат срокове и да се гони този срок."

Според Изабел един артист не трябва да търси признание от другите хора, а по-скоро трябва да си вярва.

"Да, трябва да се допитва до учители и хора, които имат опит, но по-скоро да приеме всички полезни критики и да набляга на рисуване. Да се рисува всеки ден, просто да се създаде този навик, че всеки ден ако го правиш,  наистина след това се вижда перспективата в бъдеще."

Попитах Изабел дали Видин е повлиял по някакъв начин на нейното творчество?

"Да, тук има едно спокойствие...винаги като се прибера и рисувам. Всъщност имам една много смешна история от студентките ми години, когато имахме сесия се прибирах във Видин да си нарисувам картините."

Експозицията съдържа 14 цветни картини, живопис. Всички са създадени за 2 месеца. Идеята на младата художничка идва от това, че все по-рядко се замисляме за храната и качествата ѝ, но въпросът е възприемаме ли я като изкуство. 

"Най-вече искам да покажа на зрителя, че храната, пречупена през изкуство, всъщност я прави изкуство и просто е многообразно, много колоритна и на всички ни се в случвало да не харесва някаква храна и дори да не искаме да я опитаме, но когато видим дори етикета или опаковката, или на картина някъде, на плакат, просто си казваме "ммм, изглежда вкусно" и точно това е идеята. Картините са с храни, които са здравословни и всъщност една малка препратка към зрителя, че трябва да обръщаме повече внимание как се храним, с какво се храним най-вече. Може да си вземем нещо бързо за храна, тази консуматорската бързата храна, но след това не можем да си върнем здравето."

Човекът, който оказва най-много влияние върху избора на Изабел да бъде художник, е нейната майка.

"Тя никога не ме е спирала да пробвам различни неща, никога не ме е спирала да се занимавам с каквото искам. Защото зная, че има родители, които си налагат мнението на децата и още от малки знаят, че примерно те ще са лекари или адвокати."