Гостуваме в село Охрид, община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал оживен път от Лом и Оряхово за Враца.
Трифон Денков е дългогодишен кмет на Охрид - в момента тече шестият му мандат. Избран е през далечната 2004 година. Родната му къща се намира непосредствено до сградата на кметството и за него съдбата му е била ясна още от раждането му. Сам прави прогноза, че ще се оттегли от поста и ще се отдаде на заслужена почивка през 2028 година. Смята, че дотогава има да свърши още работа и да бъде полезен на селото си. Трифон Денков говори с любов и отдаденост за родното си място:
"Селото беше голямо, когато аз учех... Бяхме по 36 деца в клас... По ирония на съдбата жп гарата се откри, отвори се влак, отвори се жп гарата, отвори се и за народа да напуска селото... Селото е тихо и е надарено с природни дадености..."
Трифон Денков разказа за постигнатото от него през годините, в които е кмет на Охрид. Гордостта на селото е обновеният храм "Свети Димитър".
"Направих черквата по Европейски проект. Храм "Свети Димитър", което е нещо уникално... Направих водопровода... Ще има живот, защото се възстановяват къщите... Имаме в момента четири действащи магазина... Най-важното - улично осветление, без ограничение. Колкото са стълбовете, двойно повече са лампите..."
Дългогодишният кмет на село Охрид Трифон Денков ни разкри и каква е формулата, за да си успешен кмет:
"Трябва да не правиш разлика между хората. Никой не е виновен как се е родил..."
Галина Николова е секретар-библиотекар при Народно читалище "Просвета-1921" от около четиридесет години. Тя ни разказа историите, които знае около името на селото, което съвпада с наименованието на македонския град:
"Легендите са много, защото всеки го е получил по различен начин и го е предал по различен начин..."
Галина Николова се гордее с групата за автентичен фолклор, която прославя Охрид, макар и в доста намален състав:
"Все още си имам такива последователи, на които благодаря... Ние, където минем, сме прославили Охрид... Съхраняваме и пресъздаваме пет обичая..."
През през 1861 г. в селото е построена черквата „Свети Димитър“. След Освобождението селяните надградили вкопаната в земята черква и тя се извисила с каменните си стени над къщите. За да се знае кога се задава празник, била поръчана камбана чак в Грузия, която е доставена с кораб по Дунав до пристанището в Лом и оттам с каруца пристигнал в селото:
"Била е предназначена за Охрид, Македония, но по погрешка е свалена на Лом, на пристанището... Събират средства, откупуват камбаната и с воловете, тогава не е имало друг транспорт, я докарват тук, в Охрид... Камбаната сега се съхранява в църквата."
Най-големият проблем на жителите на селото е липсата на лекар. Пред Моника Йончева някои от тях споделиха тревогите си и разказаха за живота в селото:
"Нямаме доктор. Кога ще назначат? Така сме, няма кръвно къде да си измериш... Никой не мисли за народа... Личният лекар е длъжен да дойде... След като имат пациенти тук, според мен е редно да имат един ден, в който два часа са достатъчни..."
Чуйте повече в звуковия файл.