Йончо Цолов - българинът живял 130 години

На надгробната паметна плоча пише следното: „Тук почиват баща Йончо на 130 г., син Иван на 103 г., син Кръстио на 106 г. Баща им почина на 1906 г. Въздигнал Гено Кръстев", което позва, че и синовете на Йончо Цолов също са били столетници, но все пак той ги надживява.

Ако се съберат достатъчно доказателства, че този човек наистина е доживял до 130 години, това значи, че ще бъде подобрен световният рекорд за най-дълго живял човек, който към момента е 122 години. Георги Пеловски е родственик на дълголетника, който всъщност пръв се свързва с доктор Росен Гацин от Антропологичния музей, и дава първоначален тласък на проучването:

"Аз обичам да се занимавам с изследване на миналото... Естествено, аз се облягам на изследователски разкази, на изследвания преди мен, родителите ми, бабите, дядовците. Това, което се предали за различните клонки на родовете и по-специално, за фамилия Пеловски имам доста дълбоко проучване..."

Само преди броени дни д-р Росен Гацин откри авторска изложба с името "Кодове на идентичност", където акцент е именно паметната плоча, открита в село Лик. Той е и човекът, който успява да достигне до смъртния акт на Йончо Цолов:

"При мен дойдоха родственици на човека, живял 130 години и ми съобщиха, че в тяхната фамилия, в техния род, има информация, че човек е живял 130 години... Направих мои проучвания и стигнах до извода, че е възможно да има такъв човек... Открихме също и смъртен акт, има и родословно дърво. Тоест, имаме три доказателства да затвърдим, че в България има такъв рекорд. Почива от болест, не почива от естествена смърт..."

Свързахме се и с един от родствениците на Йончо Цолов, който дори носи името на своя пра пра пра дядо. Това е проф. инж. Йончо Пеловски, който родом също е от село Лик и дълги години работи като преподавател в Химикотехнологическия университет. Всъщност, той е и човекът, който случайно намира паметната плоча. Ето какво разказа той за своя род:

"Казвам се Йончо Георгиев Пеловски и съм някъде четвърта генерация Йончо, на същия този дядо Йончо Цолов... Моят род се е преселил от Струмица, Македонско... Всички са били будни хора... Имало е революционен комитет и един от потомците на дядо Йончо е бил член на революционния комитет, който са образували..."